Сънищата ми са толкова реални, че на няколко пъти ги разказвам като истинска случка. Че е така, се убедих, когато говорехме с мама за ходенето ми на село с тогавашната ми най-добра приятелка. Мама искрено се изуми: "Възможно ли е да съм толкова изкуфяла, че да не помня кога си водила Пепа на село? Все щях да го помня..." Няколко дни по-късно го споменах и пред Пепа, а тя на свой ред се смая: "Аз сигурно много съм откачила, щом не помня такива хубави неща... откога не съм ходила никъде на гости..." Милата ми тя, беше отключила шизофрения в зрялата си възраст, някъде около 45 години и обвиняваше за всичко болестта. Обаче на мен ми се проясни! Започнах да премислям и други случки, за които уж бях убедена, че са истина, а се оказа, че някои от тях просто съм сънувала. Но това между другото. Всъщност исках да пиша за нещо, което, уви, не е сън...
Бях някъде около десетинагодишна. От тогава е и първият ми спомен за жестоко главоболие. Вероятно е било мигрена, защото гледах да си легна в прох ...