В Генералната квартира на Дядо Коледа тишината достигаше до девета степен по скалата на Рихтер. Старецът, който винаги беше неизчерпаем на енергия и постоянно хвърляше безобидни и постни шеги по Снежанките и гостите си, сега седеше безпомощно на бюрото и гледаше с празен поглед пред себе си. Оставаше един час до Коледа. Целият свят беше изтръпнал в очакване да се случат чудеса. Снежанките бяха замръзнали по местата си и не смееха да гъкнат. Официалните лица, които всяка година придружаваха дядо Коледа – Здравето, Късмета, Успеха и Любовта - също не смееха да кажат нищо. Всички бяха объркани от вестта, която ги беше застигнала само преди секунди. Беше се обадило Достойнството, пръв братовчед на Парите, и със скръбен тон им беше съобщило, че Парите са починали след дълго, тежко и мъчително боледуване. Все пак им пожела весело и приятно изкарване на Коледните и Новогодишните празници, да им е светло и пълно в душите, да си спомнят с хубави чувства за Парите и затвори телефона. Никога, ама ...