В Генералната квартира на Дядо Коледа тишината достигаше до девета степен по скалата на Рихтер. Старецът, който винаги беше неизчерпаем на енергия и постоянно хвърляше безобидни и постни шеги по Снежанките и гостите си, сега седеше безпомощно на бюрото и гледаше с празен поглед пред себе си. Оставаше един час до Коледа. Целият свят беше изтръпнал в очакване да се случат чудеса. Снежанките бяха замръзнали по местата си и не смееха да гъкнат. Официалните лица, които всяка година придружаваха дядо Коледа – Здравето, Късмета, Успеха и Любовта - също не смееха да кажат нищо. Всички бяха объркани от вестта, която ги беше застигнала само преди секунди. Беше се обадило Достойнството, пръв братовчед на Парите, и със скръбен тон им беше съобщило, че Парите са починали след дълго, тежко и мъчително боледуване. Все пак им пожела весело и приятно изкарване на Коледните и Новогодишните празници, да им е светло и пълно в душите, да си спомнят с хубави чувства за Парите и затвори телефона. Никога, ама никога Дядо Коледа не е бил толкова отчаян, колкото сега. Изглеждаше състарен поне със сто години след тази съкрушителна вест. Веждите и косата му побеляха за миг и нямаше да има повече никога нужда от коафьорите и стилистите си.

     Пръв наруши взривоопасната тишина Здравето с изщракването на запалка. Никой не му обърна внимание. Успехът, който само до преди минути се пъчеше гордо, изведнъж се прегърби и смали, а Късметът придоби някакъв сериозен и угрижен вид, който не му беше в стила. Само Любовта трескаво мислеше нещо, поглеждаше със съчувствие към Стареца и застиналите в нерешителност Снежанки, очакващи най-малката заповед от любимия си шеф. Накрая Любовта не издържа и се нахвърли с обвинителен тон към Здравето, което явно не му пукаше за Парите.  

- Ти кога най-после ще се вземеш в ръце и ще се държиш като истинско Здраве? Какво си захапал тази дебела пура? Да не би да е златна? За какво се мислиш? Малко ли пари ти дадохме миналата Коледа да направиш нещо за хората - е, какво направи за тях? Знаеш колко усилия ми костваше тогава да ги изпрося от стиснатите Пари, ох, нека Бог да ми прости, че говоря така за тях, бедните Пари, лека им пръст... – Любовта се прекръсти и продължи. - Е, Здраве, какво ще кажеш в своя защита? Слушаме те най-внимателно!

 Здравето се сепна и дръпна по-силно пурата си, издуха нервно дима и се обърна за пепелник.  Не очакваше, че Любовта ще се нахвърли така  върху него. Че то каква вина имаше, че Парите бяха умрели. Всички погледи се насочиха към него, само Старецът оставаше вцепенен и безучастен към случващото се.

- Хм, съжалявам за Парите, съжалявам за ситуацията, но не виждам с какво бих могло да помогна. Що се отнася до миналогодишните пари, които ми ги бяхте превели, аз ги вложих в командировки, изнесох лекции в световни университети за Уелнес, Промоция на здравето, заложих изключително много на Профилактиката на...

-          Ти и профилактика? С тези пури?! Промоции?! Стига с това лицемерие! И какво промотира толкова много, ако смея да те попитам? Себе си, най-вероятно! За това ли беше всичко? Как не те е срам!

-          Любов, изслушай ме! Разбира се, че оздравяването на болните е важно, но и оздравяването на здравите е от стратегическо значение, борбата със стреса е тежка и се води на няколко фронта - чрез движение, модерно хранене и дишане. Аз организирах маратони, накарах хората да излязат от къщите си и да отпушат запушените си енергийни канали чрез тичане, масажи и спа процедури, като лично дадох пример със себе си. Цяла година се гонихме за здраве със Снежанките и се учехме да дишаме в синхрон чрез йога, медитация. Издадох книга за „Рейки и силата е в нас” и направих над сто блестящи премиери само в Париж. Имах много тежка година...

- Стига, бе! Не желая повече да те слушам. - Любовта се беше обринала на червени петна по лицето и шията от възмущение и яд. Погледът ú се спря върху Успеха.

-          А, ти, Успех, какво направи? Само не ми казвай, че и ти си вложил парите в себе си като Здравето?

-          Аз, ъъ, всъщност, почерпих за един свой успех и получих ъъ... още по-голям успех и смятах да бъда полезен със своите успехи и на другите, надявах се, че и тази Коледа Парите нещо все пак ще дадат, но уви, мир на праха им... Ще си остана на това ниво, на което съм стигнал и вече само ще помагам на хората...

-          Ох, не, не... Късмет, - обърна се Любовта с отчаяние към Късмета - само като ти гледам гузната и фалшива физиономия, съм двеста процента сигурна, че не си излизал от казината и сега на какво разчиташ - не знам...

-          Чакай, чакай, скъпа Любов! – Късметът окачи дежурна и мазна усмивка на лицето си. – Нямам вина за това. Случайно срещнах един мой, стар, много добър приятел, който ме заведе в най-сигурното казино на света, подведох се и сбърках тогава, Любов, съжалявам, не искам повече да чувам за Хари Хазарта, не искам да имам нищо общо с него, ти ще видиш края му един ден, всички ще го видим, даже и изумрудения ми джиесем замина тогава, но вече съм си взел огромна поука.

-          Късно е, глупаци такива! Не разбирате ли, че Парите умряха! Сега откъде ще вземем пари? Целият свят ни чака! Сега трябва да викаме Чудото! Знае ли някой номера на телефона му?! Нещастници такива, но аз съм си виновна, аз съм най-голямата глупачка на света, защото ви повярвах, защото миналата Коледа трябваше да си гушна всичките пари за себе си и нищичко да не ви дам, но откъде да знам, че Парите ще починат, мислех, че ще живеят вечно, а и дори да ги бях взела нямаше да се чувствам толкова добре колкото вас, все нещо щеше да ме гризе отвътре, а вас ви мислех за благородници и джентълмени... Пфу!

     В това време на външната врата се позвъни. Всички отправиха поглед към нея. Само Дядо Коледа като че ли продължаваше нищичко да не чува и вижда.  Една от Снежанките първа се окопити, бързо отвори вратата и се върна с непознато високо момче, облечено в униформите на DHL. Оставаха само десет минути до Коледа. Момчето се отправи директно към Стареца, подаде му да подпише нещо и безшумно излезе. С вяли движения на ръцете, все още като след дълбок сън,  Дядо Коледа отвори с ножче пощенски плик, който беше от най-обикновена амбалажна хартия. Отвътре изпадна тежък тъмночервен лачен плик с  рубинена закопчалка. Всички гледаха като хипнотизирани. Старецът бавно го отвори и извади прегънат на две лист от златна хартия. Разнесе се аромат на познат и ултраскъп парфюм. Дядо Коледа започна да срича на глас от вълнение. Отначало гласът му беше тих и несигурен, но постепенно ставаше все по-силен и уверен. Парите бяха написали Завещание. Всички слушаха и не вярваха на ушите си. Текстът гласеше:

      Уважаеми Дядо Коледа,

Сега, когато четете тези редове, аз няма да съм между вас. От дълго време се боря с коварна болест и предчувствам, че тази Коледа няма да мога да Ви придружа, Вас и нашите общи приятели, с които имахме дългогодишно коректно партньорство и сътрудничество. Сега, когато съм на смъртен одър, преосмислих много неща и си направих равносметка на  живота. Обръщайки се назад, осъзнавам, че съм направил поредица от  грешки, подвеждал съм се и съм гласувал доверие на много хора, разбира се те не са виновни, както в онази поговорка за баницата. Авторитетни и популярни личности, вдъхващи изключително доверие,  успяваха всеки път да ме убедят в чистотата и благородството на целите си. Естествено, после съжалявах, че съм бил толкова наивен и доверчив. Постепенно започнах да се съмнявам във всички, но най-страшното настъпи, когато започнах да се съмнявам в  себе си. Вече не знаех на кого да вярвам. Колкото повече пари имах, толкова повече бях предаван. Станах раздразнителен и мнителен. Постепенно развих параноя за преследване, паническа атака, страхувах се да остана сам вкъщи, а вече имах придобита кампаниофобия и изобщо всякакви фобии свързани с благотворителни мероприятия и благородни каузи. Така и не разбрах какво е истинско щастие. Последните години ходих тайно на психотерапевт и благодарение на сеансите осъзнах доста неща. Съжалявам, че не помогнах поне веднъж на Вярата и Надеждата, но те с тяхната скромност, деликатност и търпение, не бяха така сладкодумни, дръзки  и чаровни  както Изневярата.  Тя ми изяде повече пари, отколкото всички петролни войни взети заедно.

      Уважаеми Дядо Коледа, тъй като Вие сте най-авторитетният човек на планетата, всички Ви вярват и обичат, мисля, че само и единствено на Вас мога да имам пълно доверие и че Вие ще изпълните последната ми воля. Имах достатъчно време да преосмисля на кого да оставя цялото си богатство. Когато бях здрав и силен животът ми изглеждаше по друг начин. Но сега от нивото на минимална, почти до нулата,  жизнена позиция  всичко е коренно различно.

     Мислех да оставя богатството си на Здравето (Здравето се размърда и хвърли победоносен поглед към Снежанките), защото е най-ценно, но то винаги ме е разочаровало с нездравословното си и  лекомислено поведение.

     Не съм забравил  Късмета (на Късмета му проблеснаха очите за миг), но вие знаете моето мнение за него, никога не съм крил, че  той винаги  е бил и  ще си остане хазартен тип. Не може да се разчита и на него.      

    В началото  искрено харесвах Успеха, радвах му се  и дори съм се възхищавал  от него (Успехът се изпъчи), но и той като Здравето  ме разочарова, започна много да си вярва и да мисли само и единствено за себе си.

     Миналата - за съжаление тя се оказа последна - Коледа, бях много ядосан  на Любовта. Сега разбирам, че тя е била абсолютно  права с поведението си. Разбрах и защо  е най-велика от всички нас. Любовта винаги  мисли за всичко и за всички и го прави от душа и сърце. Разбрах още, че  не парите правят хората богати, а Любовта.

     Уважаеми Дядо Коледа, оставям цялото си богатство на Любовта, но само при едно, единствено  условие, че винаги ще обсъждате и съгласувате  двамата предварително действията си и при разписването на чековете задължително трябва да присъстват двата подписа – Вашият и на Любовта.

                                                                 С огромно уважение:

                                                                                                     (Винаги Ваш - ПАРИТЕ)