Джейн изключи телевизора, остави дистанционното и се заслуша.
Последва тишина.
След това отново стъпка.
И отново.
И отново.
Джейн беше като прикована за стола. Телефонът беше на масичката. Тя можеше да избяга през задния вход на къщата, но не помръдваше.
Джейн просто не помръдваше.
- Здравей, мила – чу тя гласа на Дик, паралелно с острата миризма на одеколона му.
Тя бавно се обърна и стана от креслото. Помъчи се да каже нещо, но ченето ѝ беше като гипсирано.
- Къде е Ерик? Нали така се казваше новата ти дружка?
- Д-Д-Дик! – изпелтечи тя. Знаеше, че трябва да остане смела, но страхът я бе сковал като вледеняващ студ.
Студ, който лъхаше от душата на бившия ѝ съпруг. ...