Джейн изключи телевизора, остави дистанционното и се заслуша.

         Последва тишина.

         След това отново стъпка.

         И отново.

         И отново.

         Джейн беше като прикована за стола. Телефонът беше на масичката. Тя можеше да избяга през задния вход на къщата, но не помръдваше.

         Джейн просто не помръдваше.

         - Здравей, мила – чу тя гласа на Дик, паралелно с острата миризма на одеколона му.

         Тя бавно се обърна и стана от креслото. Помъчи се да каже нещо, но ченето ѝ беше като гипсирано.

         - Къде е Ерик? Нали така се казваше новата ти дружка?

         - Д-Д-Дик! – изпелтечи тя. Знаеше, че трябва да остане смела, но страхът я бе сковал като вледеняващ студ.

         Студ, който лъхаше от душата на бившия ѝ съпруг.

         - Забрави ли ме, миличка? След всичко, което стана между нас? Разочароваш ме. Е, аз пък, трябва да ти кажа, никак не съм те забравил. О, не! Не минаваше и ден, в който да не мисля за теб, сладурано. Миличката ми, Джейн!

         Той прекрачи към нея. Тя изскочи встрани, но той я подгони.

         ,,Ножът в кухнята, ножът в кухнята!” – мислеше си тя.

         Дик я хвана и опита да я повали, но тя, повлияна от огромния приток на адреналин  нахлул в тялото ѝ, успя да се отскубне и все пак да стигне до кухнята.

         Дик не губи време и тръгна след нея:

         - Къде отиваш, а? Къде?!

         Мисълта ѝ бе изцяло фокусирана върху чекмеджето с ножовете. Тя се добра до него, взе един остър нож за месо и се обърна към Дик. Той стоеше под рамката на вратата в кухнята и я гледаше със спокойно изражение, зад което като змия под водна повърхност се долавяше стаена лудост, готова всеки момент да изскочи от дълбините и да нанесе непоправимите си поражения.

         - Не се приближавай! Стой далеч от мен!

         - Така ли ми говориш сега, Джейни? Когато се запознахме, ти говореше съвсем различно.

         - Защото не те познавах, адско изчадие такова!

         - Взех те при себе си, направих ти дете, дадох ти всичко, от което се нуждаеше.

         - Даде ми ад! Нищо друго.

         Дик напрви крачка и навлезе в кухнята, гледайки последователно Джейн, ножа, след това отново Джейн и така нататък.

         - Значи така – използва ме, осъди ме и се отърва от мене?

         - Ти ме използва, измъчва ме и се опита да ме убиеш!

         - Да те убия? Ти си тази, която държи ножа в момента, Джейн. Да съм вадил нож срещу теб?

         - Ах ти, адско, долно, лъжливо копеле! Не, ти не държеше нож, защото не убиваш така. Напротив – ти избра по-жестокия начин – да ме убиеш бавно, като убиеш желанието за живот в мен. Като бавно ме откажеш от живота, подчинена на волята ти. Но не стана, скъпи. Излязох по-силна от теб.

         Върху изражението на Дик падна сянка. Джейн виждаше, че взема превес над него и за да не изгуби предимството си, продължи:

         - Излязох по-силна от теб, а примитивното ти мъжко мислене не може да го възприеме.

         Дик я гледаше продължително, без да мига, след това очите му отново паднаха върху кухненския нож и мъжът каза:

         - Какво си мислиш, че ще направиш с това, Джейни?

         - Приближи се още и ще разбереш!

         - Ще ти хареса да ме намушкаш, няма спор. Дълбоко в себе си ти винаги си ме мразила, дори в момента, в който се запознахме.

         - Млъкни!

         - Представи си – той се приближи още – забиваш ножа дълбоко под диафрагмата ми и движиш нагоре. Или пък го вкарваш във врата ми и правиш един хубав полумесец по цялата шия.

         Той продължи:

         - Ти си мъжемразка, Джейни. Затова се омъжи за мен, дълбоко в себе си плануваше да се омъжиш за мен, за да ме пратиш в затвора, просто защото съм мъж. Но ето, аз се върнах.

         - Не ми втълпявай, че ти си жертвата. Ти се натиска за мен, ти ме търсеше, ти ме помоли да се омъжа за теб, а след това започна с изблиците на насилие, на ревност и какво ли още не!

         По устните на Дик се очерта слаба усмивка.

         - Какво прави Ерик? Защо не е при теб в момента?

         Ерик! Помисли си тя. Как копнееше да го види точно сега, за да я измъкне от поредния ад, в който бившият ѝ съпруг бе готов да я хвърли.

         Тя не отговори. Ерик в момента беше на работа, бяха се уговорили да се срещнат по-късно.

         - Знаеш ли как се казват хората, с които избягах, миличка?

         Все едно тежка ръка стисна сърцето ѝ при тези думи.

         - В затвора им викаха Трегера и Кръстача. И сега, когато приятелят ти се прибере от работа, ще има прекрасното удоволствие да се запознае с тях.

         Джейн пребледня. Очите ѝ се избелиха.

         - Представи си, че отиваш у тях и намираш как любимият ти Ерик виси от тавана, с кръстачки за елхи заковани в стъпалата му.

         След като го каза, Дик се изсмя зловещо, а от устата на Джейн се отрони едва чуто:

         - Не...

         Ръката ѝ с ножа започна да трепери. Дик се приближи. Тя се окопити за миг и опита да го промуши, но той успя да улови ръката ѝ и да я извие.

         Джейн изпищя, опита да се съпротивлява, но той я надви и притисна тялото ѝ към кухненския шкаф. Тя изтърва ножа и разбра, че това беше краят ѝ.

         Продължаваше съпротивата, но нямаше смисъл. Дик беше стократно по-силен от нея.

         - Джейн, забрави ли, колко съм добър с ножовете? В младостта си, докато следвах, живеех една година с филипински емигрант. Научи ме на хватки с ножа, които нямаше и да предполагам, че не знам. Тяхното не е бойно изкуство, Джейни. Тяхното си е цяла философия на убийството.

         - Не...!

         Той изви ръцете ѝ зад гърба и я принуди да седне върху кухненския плот, като вече еректиралият му пенис притискаше вагината ѝ през дрехите.

         - И сега, Джейни, с теб ще прекараме една наистина приятна вечер, като за последно.

         - Не! – изпищя тя отново, но писъкът ѝ секна.

         Дик рязко ѝ удари една глава и Джейн изгуби съзнание. След това бившият ѝ съпруг я пренесе по стълбите, хвърли я на голямото легло в спалнята и завърза крайниците ѝ за четирите края.

         Разкъса дрехите ѝ и когато тя се свести, той вече се бе надвесил над нея.

         - Спри, махни се! Махни се от живота ми! – изхленчи тя през сълзи.

         Той извади една ролка хартиено тиксо, залепи устата на бившата си жена и каза:

         - Една хубава вечер за последно и ще се махна от живота ти. Дали аз, дали той, не се знае, но аз и животът ти не сме устроени един за друг.

         По лицето на Дик се разтегли усмивка, а от устата на Джейн излязоха още писъци, които бяха заглушени от хартиеното тиксо.

         Тя затвори очи и усети как той бавно навлиза в нея.

         Джейн се опита да си представи и по-важно да повярва, че е на друго място. На всяко друго място, но не и тук.

         По-късно ѝ беше трудно да определи колко часа продължи всичко. Знаеше, че дойде един момент, в който влагалището ѝ засъхна и бе започнало да я боли.

         Малко след това овлажня отново и Джейн разбра, че Дик беше свършил.

         Не знаеше сънува ли, наистина ли става всичко? Бе изпаднала в някакво междинно състояние на сън и будуване.

         Успя да види само как Дик стана от леглото, обу панталоните си и...

         В следващия момент вратата на спалнята се отвори.

         Джейн се върна към реалността, доколкото ѝ бе възможно, и видя Ерик – застанал в рамката на вратата.

          Беше окървавен, по лицето и дрехите му имаше петна от кръв, в дясната си ръка държеше малка брадвичка за рязане на разпалки. Дик гледаше към него. Изглеждаше изненадан, стъписан и...   уплашен.

         Ерик връхлетя върху него с брадвата. Дик опита да парира удара с някаква хватка, но ударът го принуди да подгъне колене.

         Това, което беше свършил с Джейн преди малко, го беше изтощило.

         Двамата се вкопчиха в брадвата, свлякоха се на земята, а между тях тя зловещо проблясваше на лунната светлина от прозореца.

         След няколко минути Джейн затвори очи. Умората надви и нея.

         Дик и Ерик се бореха. Всеки един от двамата се мъчеше да изтръгне брадвата от ръцете на другия. Дик бе успял да вземе преимущество над противника си в момента, когато извади Ерик от равновесие и това даде възможност на Дик да хване неприятеля си на две места – ръката и дръжката на брадвата, да го повали по гръб на пода и да притиска дървения сап към гръкляна му.

         Острието пък беше на сантиметри от лицето на Дик, но този факт никак не го смущаваше. Напротив: той изпитваше някакво ненаситно удоволствие да бъде толкова близо до смъртта. Беше много аналогично на сексуалното – удоволствие, на което човек никога не се насищаше, дори и след милион пъти.

         Копелето беше здраво. Дик не можеше да се начуди как е оцелял след срещата с Трегера и Кръстача. Единственият начин бе да ги е убил, което, колкото и да е невероятно, изглежда бе факт, съдейки по кървящите му рани.

         Дик в най-слабите си предположения го допускаше. В затвора бе успял да събере информация за настоящата дружка на жена си и бе проучил, че Ерик Ричардсън беше инструктор по джио-джутсу. Той спомена това на Трегера и Кръстача, но те не разчетоха този факт като евентуална трудност за тях.

         Е, явно на Дик щеше да му се наложи да съврши и с него.

         Беше обаче изморен от секса с Джейн, така че това го затрудняваше да довърши работата на онези непрокопсаници.

         Другият, усещаше се, също беше изморен от сблъсъка с тях и му беше не по-малко трудно да се противопостави.

         Това, Дик го виждаше в очите му, което му даваше сили, беше ненавистта, заради опорочената Джейн, а на Дик беше видът сексуално удоволствие, пораждащо се от близките срещи със смъртта.

           - Ще те убия, копеле! – изрева Ерик, а Дик се усмихна налудничаво и каза:

         - Обичам да слушам това от жертвите си.

         Ерик подви коляното си пред гърдите му и рязко изпъна крак.

         Дик отхвръкна и се строполи по задни части близо до рамката на вратата, а брадвата изхвърча от ръцете на двамата, превъртя се във въздуха и се заби в бедрото на Джейн.

         Младата жена мигновено се събуди и изпищя от болка.

         - Не, Джейн! – извика Ерик, а Дик се изправи ухилен и нападна Ерик с юмручен удар, насочен към черепа му.

         Ерик блокира ръката на опонента си, застана полуклекнал на пода и стовари своя юмрук в бъбреците на затворника. Другият блокира атаката, като изпъна лявата си ръка надолу, но отстъпи крачка назад, което даде достатъчно време на Ерик да се изправи и да нанесе светкавичен прав ритник с левия крак в стомаха на Дик, от което бившият съпруг на Джейн отново изхвърча  и се строполи по гръб под рамката на вратата.

         Ерик не губи време, а се изстреля към него и нанесе съкрушителен удар с юмрук в слънчевия му сплит. Ерик прецени, че с това бе най-добрият начин да се сложи край на всичко, понеже ударът целеше да строши гръдната кост и да разкъса трахеята.

         Дик обаче учудващо извъртя тялото си и успя да спре този удар с ръце, като улови ръката му и в същото време спъна Ерик с крака.

         В този момент двамата се вкопчиха в безмилостна борба, която се развиваше на живот и смърт.

         Джейн стенеше от болки на леглото. Брадвичката се изхлузи от крака ѝ и разкри огромна, дълбока рана в мускула на бедрото, от която кръвта струеше обилно и напояваше белия чаршаф.

         Двамата мъже си разменяха хватка след хватка, като нито един от тях не успяваше да нанесе желаното фатално поражение над другия.

         Навън се чуха полицейски сирени. Това обаче не можеше да сложи край на схватката. Опиянението от боя бе завладяло и двамата и за всеки един от тях светът просто не съществуваше в момента.

         Дик се опита да нанесе удар с изпънати пръсти в гръкляна на Ерик, но другият успя да спре удара с лява ръка и да нанесе удар в гърдите на Дик с юмрук. Затворникът обаче успя да го парира на свой ред и нанесе подобен удар в челото на Ерик. Приятелят на Джейн обаче успя да спре и това с лява ръка и прекара дясната си отстрани тази на Дик. Обхвана я и дърпайки другата настрани, успя да кръстоса двете и да заключи ръцете на опонента си в хватка. В същото време се стараеше да освободи краката си, които Дик на свой ред бе заключил в свойте.

         Ерик гледаше лицето на опонента си – онзи му се хилеше налудничаво, макар и да разбираше, че има насреща си равностоен съперник. Ричардсън обаче се примири, още щом удуши с верига втория от ония двама психопати, изненадали го в къщата му тази вечер, че днес му беше писано да елиминира трима от най-големите изверги в града. Сякаш двадесет и трите години на усилени тренировки го бяха подготвяли именно за тази напрегната, жестока и брутална вечер.

         - Свършен си! – изсъска Дик. – Свършен си, копеле!

         Полицаите вече бяха влезли в къщата и се изкачваха по стълбите.

         - Не и преди теб – отвърна му Ерик и изведнъж напрегна мускулите си до краен предел. Дик изкрещя, Ерик също. Полицаите вече бяха влезли в стаята, полицаите, на които Ерик се обади, преди да тръгне за насам.

         Малко преди да отделят телата им едно от друго, Ерик счупи дясната ръка на Дик, а Дик строши левия му крак през сгъвката на коляното.

         Когато успяха да ги разделят, полицаите – които не бяха от кое да е поделение, а от жандармерията, нанесоха серия от удари с палките върху Дик, докато престъпникът не изпадна в безсъзнание, а главният се обади на Бърза помощ:

         - Изпратете незабавно линейка на адрес: ,,Джордж Вашингтон” № 303!

         След това прибра радиостанцията си, заповяда да отвържат  ранената Джейн, която не спираше да стене през цялото време от болка и ужас и клекна, слагайки ръце върху крака на Ричардсън.

         - Съжалявам, че се забавихме толкова, Ерик. Шибаният инспектор, който ни натресоха отгоре, ни създаде пречки. Сега, стой спокойно.

         Ерик стисна със зъби ръкава си, а Стивън – капитанът на специалния отдел, с едно рязко движение намести крака на приятеля си обратно.

         - Той... – заговори със сетни сили детектив Ерик Ричардсън – човекът, който разследваше случая с Джейн Монгомъри и съпругът ѝ Дик. Също така и инструкторът, който водеше курсовете по бойни приложни техники в полицията – той, инспекторчето, е човек на Дик Максуел. Помогнал е на този боклук да избяга от затвора, заедно с Трегера и Кръстача.

         - Не се притеснявай. Този път отива на още по-хубаво място, където няма да има досег с лайненцата си. Вие с Джейн можете да сте спокойни.

         Ерик погледна към нея. Тя лежеше с изкривено от болка лице, развързана, а полицаите бяха увили ранения ѝ крак с част от разкъсаната блуза. Също така я бяха загърнали и с чистото одеяло, което стоеше сгънато върху една от възглавниците.

         Тя гледаше към него. Болката и травмите си личаха по лицето ѝ, но това на Ерик, на живия Ерик, който отново я беше измъкнал от поредния ужас, вливаше нови сили в нея да се справи.

         Съвсем скоро се чуха сирените на линейката..

         ,,Добър вечер, уважаеми зрители. Водещата новина тази вечер. Двама от избягалите предната вечер затворници са намерени мъртви в дома на детектив-инспектор Ерик Ричардсън. Според данните на детектива, те са го нападнали  в дома му в четвъртък вечер, но той е успял да се справи с тях и по стечение на обстоятелствата да ги ликвидира. Единият – Натаниел Блекмън, носещ прякора Трегера, е намерил смъртта си от пистолет, а другият, Едмънт Найтингейл – наричан още Кръстача, е бил удушен с верига за зимни гуми. Третият затворник – Дик Максуел, е бил заловен от полицията в дома на бившата си жена, като я изнасилил и направил опит да я убие. Именно заради предишен подобен опит върху съпругата си – Джейн Монгомъри, след загубено бракоразводно дело, Дик бе обвинен и вкаран в затвора. Детектив Ерик Ричардсън е потеглил към дома на Джейн, след като се разправил с двамата престъпници.

         (Журналистите, както често правеха, пропуснаха да споменат, че това не беше дома на Джейн, а къща, оставена ѝ в наследство, която тя даваше под наем. И Ерик първо бе отишъл в апартамента ѝ, но едва след това се бе досетил къде да я намери.)

         Успял е да спре Дик до момента, в който не дошли полицаите от жандармерията, на които минути преди това се обадил.

         Джейн Монгомъри е жива, но тежко пострадала, Ерик Ричардсън също, а Дик Максуел е откаран направо в болницата на затвора, където ще бъде държан, докато не бъде откаран в затвора ,,Санта Луиза”.

         Детектив-инспектор Ерик Ричардсън ще бъде удостоен с почетен медал за храброст и повишен в лейтенант.

         Повече подробности очаквайте в следващата емисия.”

         Джейн и Ерик седяха на една пейка близо до яхтения пристан и наблюдаваха какво ставаше на плажа в пет часа следобед.

         На пейката отстрани бе облегната патерицата на Ерик, а кракът му стоеше в изправено положение, опрян на земята.

         Този на Джейн бе привързан и дебелият бинт на бедрото ѝ личеше по издутината под ластичните къси панталони.               

         Стояха прегърнати и не говореха. В някои моменти, като този например, мълчанието дори им беше по-приятно от приказките.

         - Ерик – обади се в един момент Джейн.

         - Кажи – отвърна той.

         - Трябва да ти кажа, че имаме проблем.

         Той обърна глава към нея и каза: 

         - Слушам.

         - Бременна съм и то от...

         - Знам, очаквах го – отвърна Ерик. Новината не личеше да го смущава. Поне не и по лицето.

         - Оттогава минаха три месеца и лекарят ми го потвърди, съвсем ми излезе от ума, че може да се стигне до това след всичко, а и ти... не ми сподели опасенията си.

         - Не, не го направих – отвърна той, погледна към плажа за момент, след това отново към нея и продължи:

         - Опасявах се да ти напомня.

         - Разбирам те, бях в тежко състояние, но може би трябваше. Както и да е, не е късно, говорих с лекаря...

         Ерик я слушаше с внимание и само каза:

         - Така.

         - Ще го махна. Не ща още едно дете от този изверг. Искам да изтрия частта от живота си, прекарана с това копеле. Да изтрия всичко, освен Маделин.

         Маделин  беше малката ѝ дъщеричка от брака с Дик. Във вечерта, когато се случи произшествието, момиченцето беше при майката и бащата на Джейн.

         Ерик я придърпа към себе си. Тя опусна глава на гърдите му.

         - С теб съм, каквото и да решиш.

         - Благодаря ти – отвърна тя.

         Двамата се насладиха на отблясъците, които залязващото слънце хвърляше по морето.

                                               К Р А Й