Здравей, старче!

Всъщност... Неправилно започнах писмото си, прости ми! Трябваше да се обърна към теб както си му е редът.

Здравей, Дядо Коледа!

Не съм ти писал от много време, признавам си! От тогава, откакто загубих вярата в теб. А изгубих не само нея... Постепенно спрях да вярвам в това, че родителите ми и аз ще живеем вечно; че топлото мляко разрешава всички беди; че протегнатата приятелска ръка никога не може да държи нож, вместо залък хляб; че ако направиш добро, ще ти отвърнат със същото; че хората те обичат не заради това кой си, а какъв си и че ще те приемат, не само заради плюсовете ти, а и въпреки минусите ти... И в още куп други неща загубих Вяра. А покрай нея, лека-полека, за съжаление, си отидоха и нейните неизменни спътнички - Надеждата и Любовта.

Това е и причината да ти пиша точно сега! Моля те - донеси ми за подарък поне малко Вяра! Като за начало - за да повярвам отново в теб! А след това - и във всичко останало... И покрай нея да се завърнат и Надеждата, и Любовта!

Мисля си, че не искам чак толкова много, нали? Или пък искам най-много от всички? Не знам, ти ще кажеш - все пак получаваш толкова много писма, в които ти искат всякакви дарове... Лошото е, че не знам къде да ти пратя моето. Ето защо смятам да го пусна тук, в интернет, надявайки се, че все по някакъв начин ще стигне и до теб...  И нека ти кажа нещо - в нощта на Бъдни вечер няма да окача чорап на камината, а вместо това пред нея ще оставя отворена душата си и ще чакам твоя подарък! Защото някак си знам, че ще ми го донесеш...

Прегръщам те силно!

Твой Марио