Здравей, старче!
Всъщност... Неправилно започнах писмото си, прости ми! Трябваше да се обърна към теб както си му е редът.
Здравей, Дядо Коледа!
Не съм ти писал от много време, признавам си! От тогава, откакто загубих вярата в теб. А изгубих не само нея... Постепенно спрях да вярвам в това, че родителите ми и аз ще живеем вечно; че топлото мляко разрешава всички беди; че протегнатата приятелска ръка никога не може да държи нож, вместо залък хляб; че ако направиш добро, ще ти отвърнат със същото; че хората те обичат не заради това кой си, а какъв си и че ще те приемат, не само заради плюсовете ти, а и въпреки минусите ти... И в още куп други неща загубих Вяра. А покрай нея, лека-полека, за съжаление, си отидоха и нейните неизменни спътнички - Надеждата и Любовта.
Това е и причината да ти пиша точно сега! Моля те - донеси ми за подарък поне малко Вяра! Като за начало - за да повярвам отново в теб! А след това - и във всичко останало... И покрай нея да се завърнат и Надеждата, и Любовта!
...