"Трябва да се опитваме да разсъбличаме предметите, да виждаме в тяхната проекция незабележимото  и да се опитваме да го предадем на белия лист..." 

Тихият, монотонен глас на хубавичкия лектор отнасяше Виолета в друг свят, но мира не ù даваше едно закачливо слънчево зайче, което очертаваше мъжествеността на чернокосия красавец в южния предиобед. Тя бе дошла на този пленер заедно с други художници от Изтока да почерпи опит от изкуството на съвременна Италия, но жежките температурни амплитуди и знойните нощи събудиха в нея отдавна задрямало либидо. Във Велико Търново не можеше да се похвали с кой знае какъв сексуален опит, но тук си бе дала обещание да навакса пропуснатото. Още първата вечер получи неприлично предложение от съкафезничката си - смугла чехкиня с огромен бюст, чийто пъпки стърчаха предизвикателно нагоре. Оскъдният ù слип и мускулестите бедра нажежиха изострените сетива на Виолета и тя се отдаде на похотливото девойче без капчица свян. Ритмично засмука зърната ù, мушна пръстите си под венериния хълм и предизвика мигновен, бърз оргазъм до изнемога. Слузта от тялото обаче я отврати и се зарече никога повече да не спи с жени. На другия ден се направи, че не я познава и я отминаваше с достойнство. Виж, Енрике беше друго нещо! За хубавицата от Изтока италианецът бе нескрит блян и желание! Тя го гледаше с премрежени очи, облизваше с език устни и закачливо въртеше стегнатия си задник пред погледа му. Опитваше се да го докосне с ръце, когато нямаше никого около тях и смешно въртеше очи в непристойно желание. Сицилианецът скромно обясняваше на развален английски, че не разбира и уклончиво гледаше да избяга от компанията на русокосата дева. До слънчевия августовски следобед, когато хубавото време навън бе прогонило малцината млади художници на пясъчливия

бряг, а в задушната зала бяха останали само двамата с него. Пот се лееше по мускулестото му тяло, огромните ръце народобяваха безпомощна вятърна мелница, готова всеки момент да се разпадне. Белите му ластични дрехи бяха полепнали и подчертаваха адамовия пакет. Виолета, в невинен син гащеризон, го попита с пресъхнал глас:

- Днес е много горещо, сеньор Енрике, какво ще кажете за един освежаващ душ и студено мартини?

- Но, сеньорита, трябва да завършим упражнението. Ще ми позволите ли да отида да измия лицето си? - смотолеви той.

- Разбира се, на ваше разположение съм... - многозначително му отвърна девойката.

Енрике шумно отвори вратата и се шмугна в коридора, нервните му стъпки прокънтяха към дъното на сградата, където се намираха баните. Виолета се

подвоуми за части от секундата, но с бързи крачки го последва между осиротелите стени на зданието. Когато чу далечното шуртене на душа, забърза и нетърпеливо смъкна ципа на горнището си. Палавата ù гръд, две закъснели летни ябълки, като кози рог наострени, изскочиха очаквано от пазвата, предчувствайки насладата. Не беше се излъгала! Скромният младеж, гол до кръста, плискаше с огромни шепи вода лицето си и пръхтеше от удоволствие. Не усети идващата опасност зад гърба си, но предугади следващия ход на девойката, която го бутна под душа и вдигна ръце, сякаш да се защити от силната струя. Виолета това и чакаше, наведе се сръчно и смъкна белия му клин надолу, оттам се показа копието на страстта, вече доста увеличено от топлата вода, която тя бе пуснала... С неопитен език го  облиза и конвулсивно засмука, дълго потисканото желание се отприщи, бе се сбъднал най-розовия ù сън. Тя го притежаваше, част от него бе вътре в нея и чакаше да избликне фонтан, който тя щеше да погълне. Южнякът свърши с вик, гърдите на момичето бяха опръскани с еликсира на любовта, а косата ù бе мокра, но какво от това? Бе се сбъднал съкровения ù блян и желание, независимо че още на другия ден трябваше да напусне пленера. Сицилианецът издейства съблазнителката да получи обратен билет за мъгливата София...

Но нищо нямаше да е както преди! Тази история промени изцяло мирогледа му за жените от Изтока, а споменът на Виолета за минутите, прекарани под горещия душ, щеше да се бори в студените зимни вечери с навалялата виелица у дома...