"Трябва да се опитваме да разсъбличаме предметите, да виждаме в тяхната проекция незабележимото и да се опитваме да го предадем на белия лист..."
Тихият, монотонен глас на хубавичкия лектор отнасяше Виолета в друг свят, но мира не ù даваше едно закачливо слънчево зайче, което очертаваше мъжествеността на чернокосия красавец в южния предиобед. Тя бе дошла на този пленер заедно с други художници от Изтока да почерпи опит от изкуството на съвременна Италия, но жежките температурни амплитуди и знойните нощи събудиха в нея отдавна задрямало либидо. Във Велико Търново не можеше да се похвали с кой знае какъв сексуален опит, но тук си бе дала обещание да навакса пропуснатото. Още първата вечер получи неприлично предложение от съкафезничката си - смугла чехкиня с огромен бюст, чийто пъпки стърчаха предизвикателно нагоре. Оскъдният ù слип и мускулестите бедра нажежиха изострените сетива на Виолета и тя се отдаде на похотливото девойче без капчица свян. Ритмично засмука зърната ù, мушна пръстите ...