В онова далечно, тоталитарно време такива неща не се случваха. Не прилягаха на широко регламентирания дух на съзнателност, на взаимопомощ и вътрешно осъзнато чувство за ред и справедливост.
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предпоставки…
В действителност такива неща се случваха и у нас, и тогава, но не им се даваше гласност, а ако някой се опиташе да ги разкаже лошо му се пишеше…
Но както вече споменах, уви приемливи или неприемливи, такива събития все пак се случваха. И едно е мълвата да го разнася и разкрасява, друго е да стане почти пред очите ти.
И тогава когато то се случи, беше на нашата улица и засегна хора, които познавахме, та не можеше да се преструваме, че такова нещо няма…
Ние децата наблюдавахме как възрастните коментират уплашено, озъртайки се с повишено внимание… На нас ни забраняваха не само да обсъждаме, не само да разказваме какво се говори вкъщи, но дори да произнасяме на глас името ù…
Не разбирах ...