Емилия и Анна
Глава четвърта
Наближаваше края на септември, но времето се беше задържало топло. Някои го наричаха циганско лято, но според други, то настъпваше по-късно, почти във втората половина на Октомври. На път за болницата, Емилия се отби в супермаркета, купи бутилка хубаво уиски, разни ядки и голяма кутия шоколадови бонбони “Мерси”. Това бяха любимите й бонбони и Борис не пропускаше случай да й подари по възможност най-голямата.
В болницата я посрещнаха като най-близък човек. Беше прекарала с тези хора най-хубавите години на младоста си. На вратата първи я посрещна бай Найден портиера, излезе от бутката, прегърна я и се разплака. Не можа да промълви и думичка. Но докато Емилия вземе асансьора и се качи на четвъртия етаж където беше хирургията, бай Найден беше позвънил по телефона на всички. Посрещнаха я с овации още пред вратата на асансьора. Целият екип на смяна бяха зарязали служебните си задължение и болните, и бяха организирали нещо като митинг на площадката на етажа. Вдигн ...