А аз носех торби или касетки с цитроси у Елени. Е, тя да е слон не може да изяде толкова портокали, мандарини.
Карай, нали има около нея куп жени, а те имат семейства, да ядат на корем, да не са от моята градина.
Ходихме с микробуса с кирия Дора на селото за стока. В градината им мирис на ферментирали цитроси, осени ме идея.
- Кире Кириакос, така и така портокалите и мандарините гният по земята, да ги сберем, изчистим от корите, слагаме захар и варим ракия
- Наистина ли, можем ли - очите му светнаха.
И се запретнахме. Събрахме всичко изпадало, изчистихме корите, вода и захар и готово. След 20дни сварихме ракията, бистра и специфичен мирис на портокал.
- Е, с Петро я направхме, те в България така изварявали ракия от портокали - хвалеше ме той в кафенето
Но пропуснал да им каже за захарта, и че трябва да са без кори
Хрисия ми бърбореше нещо, аз се усмихвах в съня си, все едно слушам внимателно и кимах с глава.
- Ето пристигнахме, ето ги - извика радостно тя - Мамо, Дореан, вижте кого нам ...