А аз носех торби или касетки с цитроси у Елени. Е, тя да е слон не може да изяде толкова портокали, мандарини.

Карай, нали има около нея куп жени, а те имат семейства, да ядат на корем, да не са от моята градина.

Ходихме с микробуса с кирия Дора  на селото за стока. В градината им мирис на ферментирали цитроси, осени ме идея.

- Кире Кириакос, така и така портокалите и мандарините гният по земята, да ги сберем, изчистим от корите, слагаме захар и варим ракия

- Наистина ли, можем ли - очите му светнаха.

И се запретнахме. Събрахме всичко изпадало, изчистихме корите, вода и захар и готово. След 20дни сварихме ракията, бистра и специфичен мирис на портокал.

- Е, с Петро я направхме, те в България така изварявали ракия от портокали - хвалеше ме той в кафенето

Но пропуснал да им каже за захарта, и че трябва да са без кори

            Хрисия ми бърбореше нещо, аз се усмихвах в съня си, все едно слушам внимателно и кимах с глава.

- Ето пристигнахме, ето ги - извика радостно тя - Мамо, Дореан, вижте кого намерих в парка и ви го водя. Мамо, ей там го срещнах, едва се познахме.

Ококорих се отново. Около 5-6 годишно момченце си играеше кротко, по-точно рисуваше с цветни тебешири по асфалта, на пейката понапълняла госпожа, отпуснала се така, сякаш тежестта на целия свят се е стоварил върху й. Какво е станало с надменността на кирия Елени, нищо, освен жалка останка от минало величие.

- Здравейте кирия Елени, Хрисия ме позна и ми се обади, колко много е пораснала, истинска дългокрака госпожица - запелтечих - Минавах пак по работа и не очаквах да ви видя

- О Петро, приятно ми е, пораснала е,... а знаеш ли кое е това момченце, това е Дореан.  Помниш ли, ти преди време го беше орисал '' Бъди красив като майка си, добър и богат като баща си, а здрав  като Петро ''. Така и стана, за 6 години веднъж не се  е закашлял, или да не се храни и не сме ходили на лекар, освен задължителните прегледи и консултации.

Осъзнах го много късно Петро, благодаря ти. Знаеш с Вангелис се оставихме, той намери по-млада жена, оженили се, не знам дали имат деца, но редовно праща подаръци на децата, издръжката им. Трудно е сама жена с две деца, живеем в апартамента ми... Дореан, ела мама, това е Петро, понякога го споменавам

Детенцето дойде усмихнато, подаде ръчичка и весело ме изгледа, все едно '' О, значи на теб приличам по здраве '' и се завърна при заниманията си.  

Аз Петро, седях редом с кирия Елени и говорехме като равни и отколешни приятели. Тя разказваше за изневярата на Вангелис, трябвало заради децата да стои, как светът за нея се сгромолясал след развода, утеха й били само децата. А всички познати, семейни приятели се разбягали разнодушни.

Слушах я както се казва с едното ухо, или през едното влезнало, от другото излезнало. Беше ми безразлична, но се правех, че слушам закъснялата й изповед.

Спомних си, трябва малкия да беше след трите месеца, когато според поверие или суеверие, много зависело кой външен човек ще го види, или срещне първи, та да прилича на него. Тя не е очаквала да срещне мен вън на тротоара. Смути се , или нарочно се извърна с гръб към мен, малкия да не ме види, а и защо аз да съм първият срещнат външен човек, ратай, домашен работен придатък, пък ако ще и  три български висши образования да има.

Вече бях направил няколко крачки в страни от тях, нещо ме жегна, защо пък, може аз  да съм късметлията за малкия, с какво не съм достоен. Настигнах я.

- Кирия Елени, изглежда аз съм първият външен човек когото среща малкия Дореан. Пожелавам му от цялото си сърце, да бъде красив  като майка си, добър и богат като баща си , и здрав като камък, здрав като Петро. Това му е достатъчно.

Дали сълзи на обида са бликнали от очите ми, завъртях се бавничко и се отдалечих от тях без да се обръщам назад.

           А отношенията й с Вангелис се влошаваха с всеки изминал ден. Той си измискяше оправдания и не се прибираше в къщи със седмици.

- Петро - беше ме попитала веднъж - Ти виждаш ли Вангелис, още ходиш ли в ония хотели да работиш. Знаеш ли, казват имал друга жена при него

- Не, не съм го виждал - излъгах - Даже се учудвам, защо ли не ме търси за работа. Не съм чувал или виждал с друга жена, ти си голямата му любов, имате две деца. Но, ако разбера нещо ще ви кажа.

Когато работихме нещо в стопанството с баща й, чувствах , че го мъчи нещо.

- Петро, Петро - сподели ми тихичко - Не упреквам Вангелис, повече упреки имам към Елени. Ами млада жена си, а да се отпуснеш така, вярно бременна, но може ли да плащаш на толкова жени да се въртят около тебе, а ти да лежиш и командваш. Тя даже и не знае кои са хотелите му, дали го е попитала има ли нужда от нещо, да бъде събота и неделя там при него, не за друго, ами поне да му вдъхва кураж. Казвам на Дора, ти си й майка, поговорете като жени, тя само въздъхне, махне с ръка и нищо...

            Разведоха се. Тя с децата отиде в апартамента си, Вангелис повече не се появи в къщата.. Без малко да се паникьосам, оставам без сигурна работа, уж имам спестена някаква сума за кураж, но щом не работиш. Едва ли ще ме търсят и за пазара, няма смисъм да ангажирам с проблемите си и Биляна.

- Петро - обади ми се по мобилния  Вангелис - Ако искаш може да помагаш за багажа им от моята къща до апартамента, или да дойдеш в Лутраки, има доста работа за теб.

Избрах Лутраки. Извиних се на Елени, че си заминавам за България по спешност и няма да мога да помагам за багажа, извиних се и на майка й. Изключх мобилния, смених и СИМ картата.

А Мария и Вангелис се ожениха  месец след развода, на скромно сватбено тържество.

Работех като шеф подръжка, малък шеф на четерима човека,  но все пак шеф, и не исках да ми казват кир Петро, все го свързвах с нечистиплътност '' кир ''. Не се подмазвах, гледах да не ми правят забележка за нещо несвършено, хотелския персонал ме прие дружелюбно, защото видяха, че не ламтя за длъжност и не клеветя никого. 

Почивах през седмицата, и можех да ходя до Атина. Но какво да правя там, всички са на работа, освободих вартирата, само да се разхождам с автобуса ли. Използвах хубавото време за плаж. Най ми харесваше, че душовете на плажа са с минерална вода, а иначе слънцето грее за всички еднакво, правех с длан заслон на очите си и наблюдавах увеселителните лодки теглещи банан или няколко дюшека с екзалтирани хора.

Странно, не мечтаех за нищо, даже и за налягалите мацки по шезлонгите под плажните чадъри.

Позагледах се в жълт бански костюм, собственичката му ми се усмихна, вдигна ръка за поздрав. Не останах назад и аз.

Коя ли е тази, сигурно се е припознала. Жълтия бански размърда дълги бедра и тръгна към мен.

- Здравеейте - усмихна се тя и подаде ръка - Теофила, работя в хотел '' Медуза '', вие идвате там да ремонтирате когато ви се обадя. Но в униформи изглеждаме по-сериозни

- Права сте, хората правят дрехите, а дрехите - хората и сме по-различни - усмихнах се - Аз съм Петро

- Така ли, не знаех че си Петро - смееше се тя - Целия персонал те знае, да извикаме Петро, Петро ще го оправи ...

           Направих място  на шезлонга и я поканих с ръка.

следва....