Тази вечер танцувам за теб...
Първи танц
Бавно пристъпвам върху жарава от обрулени листа, вятърът довява песенна носталгия. Звуците се преплитат с тихите брътвежи на тъжен щурец и заливат пространството с жадувана феерия от желания. Оставям те да ме събличаш с поглед...
Танцувам за теб, малко по малко косите ми се заплитат в желанието ти за близост... но още е рано... танцът не е свършил.
Втори танц
- Мамо! - чувам как ме вика дървото.
- Мамо! - стенат в унисон остатъците от бликащата нежност на цветята...
- Мамо! - писъците на закъсняла птица се вливат в жадната ми за плът паст. Преглъщам с погнуса. Усещането за надежда горчи...
Танцувам за теб...
Тъпча изкласилите посеви, очите ти ме изпиват, още не съм се съблякла, рано е, нека стане по-студено...
Трети танц
В пазвата ми е заспал гълъб, едвам се сдържам да не погълна и него, но се отказвам при вида на сълзите в очите ти... ще потанцувам и когато притвориш очи, ще го пусна в небитието - все някъде трябва да отиваме след Края.
Танцувам. Вятърът роши припряно косите ми и вие съдбовно в долината на изпепелените ни надежди.
Танцувам над калните вопли на придошлите реки, опивам те с вкус на ферментирало грозде. Устните ми парят с тъгата на необратимо безвремие...
Танцувам около жертвения олтар на очакванията ти, събличам се...
Четвърти танц
Малко, по малко окапвам в душата ти, по мен не остава нищо, което да ми тежи, освобождавам се от плътта, оставам по себе си...
- Мамо-о-о! - пищиш в ужас от случващото се...
- Мамоо-о-о-о-о-! - ужасът ти се усилва капка по капка..
- Ма-а...
- Тук съм! - плавно придърпвам главата ти в скута си, заривам те в листа, последните, които обрулих от себе си за да те стопля...
Очите ти продължават да ме събличат, плавно политам сред голите клони, целувам смъртта и й прошепвам да не тъгува...
После целувам сълзите ти, топящи се в пламъка на отмиращата ти болка...
***
Утре ще бъде студено, сълзите ти ще завихрят малки снежинки, които утрото ще нашари по моя прозорец...
Утре ще бъде студено...
и Есента ще си е отишла!
10.11.08
Пловдив
© Todos los derechos reservados
Няколко минути се го проумявах,чувствах го за себе си.Харесва ми,така виждаш Есента,и аз така я усещам близо до себе си.
"...танцът не е свършил."
А някога ще свърши ли?