Есенно ( Из "Откровено за лудостта")
Тази вечер танцувам за теб...
Първи танц
Бавно пристъпвам върху жарава от обрулени листа, вятърът довява песенна носталгия. Звуците се преплитат с тихите брътвежи на тъжен щурец и заливат пространството с жадувана феерия от желания. Оставям те да ме събличаш с поглед...
Танцувам за теб, малко по малко косите ми се заплитат в желанието ти за близост... но още е рано... танцът не е свършил.
Втори танц
- Мамо! - чувам как ме вика дървото.
- Мамо! - стенат в унисон остатъците от бликащата нежност на цветята...
- Мамо! - писъците на закъсняла птица се вливат в жадната ми за плът паст. Преглъщам с погнуса. Усещането за надежда горчи...
Танцувам за теб...
Тъпча изкласилите посеви, очите ти ме изпиват, още не съм се съблякла, рано е, нека стане по-студено...
Трети танц
В пазвата ми е заспал гълъб, едвам се сдържам да не погълна и него, но се отказвам при вида на сълзите в очите ти... ще потанцувам и когато притвориш очи, ще го пусна в небитието - все някъде трябва да отиваме след Края.
Танцувам. Вятърът роши припряно косите ми и вие съдбовно в долината на изпепелените ни надежди.
Танцувам над калните вопли на придошлите реки, опивам те с вкус на ферментирало грозде. Устните ми парят с тъгата на необратимо безвремие...
Танцувам около жертвения олтар на очакванията ти, събличам се...
Четвърти танц
Малко, по малко окапвам в душата ти, по мен не остава нищо, което да ми тежи, освобождавам се от плътта, оставам по себе си...
- Мамо-о-о! - пищиш в ужас от случващото се...
- Мамоо-о-о-о-о-! - ужасът ти се усилва капка по капка..
- Ма-а...
- Тук съм! - плавно придърпвам главата ти в скута си, заривам те в листа, последните, които обрулих от себе си за да те стопля...
Очите ти продължават да ме събличат, плавно политам сред голите клони, целувам смъртта и й прошепвам да не тъгува...
После целувам сълзите ти, топящи се в пламъка на отмиращата ти болка...
***
Утре ще бъде студено, сълзите ти ще завихрят малки снежинки, които утрото ще нашари по моя прозорец...
Утре ще бъде студено...
и Есента ще си е отишла!
10.11.08
Пловдив
Свързани произведения
Коментари
-
"Малко, по малко окапвам в душата ти, по мен не остава нищо, което да ми тежи, освобождавам се от плътта, оставам по себе си... "
...Ха, а аз като остана по себе си и най ми тежи...и стържа и търкам до... сухожилия...а тежестта не изчезва...просто притихва на моменти - и есенно, и пролетно, всесезонно въобще...
Харесва ми твоята есен!Обичам да те чета! Поздрав
-
Кадир, не можеш да си представиш колко добре се справям с бягането...
добре че ме спъват от време на време та успявам да не се загубя.
Хресвам погледа ти, виждам през твоите очи страховете си...
и нямам обяснение за това.
Бъди щастлив!
Ена, толкова си мила!!!
Радвам се, че те познавам!
-
Отново уникален усет и интелект!!!
Прегръщам те, Бехрин!!! -
Като преход към студа, когато топлото се съпротивлява...губиш и се приспособяваш.
И с нас е така обаче... -
Малко тъжно си я описала, Бехрин, но пък е много хубаво!!!
А ако опиташ в по-весели нотки...
Мисля, че ще се справиш. Но ти си знаеш.
Аплодисменти!!! -
... не е послание, така виждам Есента!
-
Аплодисменти!Много силно,изпълнено с болезненост послание...!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Няколко минути се го проумявах,чувствах го за себе си.Харесва ми,така виждаш Есента,и аз така я усещам близо до себе си.
"...танцът не е свършил."
А някога ще свърши ли?