Черна мъка... черна болка... черен свят...

Две сърца умират славно, гроб до гроб, потъват бавно веч във вечността, кръв при кръвта, пръст при пръстта. Вятърът повява там, листата от кървавите рози, отронили се от студената мъгла. Тя стоеше тук... на гроба му, докосваше с белите си пръсти студената надгробна плоча... целуваше буквите... пръстите се вледеняваха, усните изтръпваха, студа попиваше в тях, сълзи от кръв капеха в пръстта... Свещта изгаряше бавно, с нея умираше и Тя. Той беше всичко, Той беше много в нейното малко нежно сърце... Обичаше силно, обичаше адски  неговата ледена душа, даваше за него всичко, до безкрайност Тя...

... Но Смъртта погреба всичко, отпрати го дълбоко във пръстта -Той вече беше минало... заровен в гроба, във ковчега веч попиваше и обичта над гроба... черните гарвани и' носеха косите му, които се бяха пилели... там... някъде, в мрака, когато сливаха студените си устни... Някога те галеха стъкленото и' лице и се оплитаха заедно с нейните коси... Спомените я пронизваха, дълбоко, до болка!... Ноктите и' скърцаха върху надробния камък... сърцето  и' се превръщаше в ледено стъкло, което се чупеше на безброй парченца и те пронизваха душата и', която беше до наранена с адска болка... несравнима с никое друго чуство, изпитвано някога... Едва си поемаше дъх, от устните и' капеше кръв, а студа я вземаше и я превръщаше в кървав лед... Тя се изправи, целуна студения надгробен камък  и остави следи от устните си. Погледна в пъстта, а там виждаше дните, когато бяха заедно... Той галеше лицето и'... докосваше ръцете и'... прокарваше пръсти по дулгите и' черни коси... Отвори очи, а там - студеният гроб, който чакаше и нея. Тя взе леденото острие, което се спускаше по крилото на каменният  Ангел, тялото и' трепереше... изтичаха последните мигове живот... мигове, които бяха цяла вечност...

... Дойде часът... Тя вече беше минало, ледения нож бе забит дълбоко в сърцето и'... кръвта капеше безмилостно по гроба му... Сега лежеше там, до Него...

Принцеса на Мрака, тя стана във кървави сълзи обляна... Сега лежеше там, до Него... Заедно ще са вече Те... ОБИЧТА ОТИДЕ  И  В СМЪРТТА!!!!!!!!!...