Черна мъка... черна болка... черен свят...
Две сърца умират славно, гроб до гроб, потъват бавно веч във вечността, кръв при кръвта, пръст при пръстта. Вятърът повява там, листата от кървавите рози, отронили се от студената мъгла. Тя стоеше тук... на гроба му, докосваше с белите си пръсти студената надгробна плоча... целуваше буквите... пръстите се вледеняваха, усните изтръпваха, студа попиваше в тях, сълзи от кръв капеха в пръстта... Свещта изгаряше бавно, с нея умираше и Тя. Той беше всичко, Той беше много в нейното малко нежно сърце... Обичаше силно, обичаше адски неговата ледена душа, даваше за него всичко, до безкрайност Тя...
... Но Смъртта погреба всичко, отпрати го дълбоко във пръстта -Той вече беше минало... заровен в гроба, във ковчега веч попиваше и обичта над гроба... черните гарвани и' носеха косите му, които се бяха пилели... там... някъде, в мрака, когато сливаха студените си устни... Някога те галеха стъкленото и' лице и се оплитаха заедно с нейните коси... Спомените я п ...