Хареса му тук. Конната база беше в града. Имаше същата близо до покрайнините, където живееше, но тази беше по-уредена. Конюшните бяха чисти, всеки кон си имаше минало, вероятно и бъдеще. Дори имена им бяха дали. Имаше много треньори, всички бяха по-млади от него и това го убеди, че вече е време.
Попадна на момиче. Треньорка.
– Купи си първо доспехи – каза му. – Нали ще се бориш. Това е война.
– Не си го представях така – отговори. Искаше да се научи да язди.
– Ще видиш.
Усмихна се. Момичето приличаше на жена му, с дълга коса, вързана на кок.
Спомни си, че когато веднъж се прибираха от разходка в планината – беше преди две или три месеца, тя едва-едва му каза още в гаража, поклащайки кока си:
– Любовницата ти е дошла вкъщи. Сега ще стане скандал. – Когато жена му говореше тихо, това винаги значеше нещо.
– Как разбра? Защо да има скандал?
– Ще видиш. – Тя понякога се усмихваше много красиво, за компенсация може би. И този път се усмихна така.
– Тя не знае, че днес сме заедно. Не знае, то ...