26 ago 2017, 16:16

Езда 

  Prosa » Relatos
895 2 4
14 мин за четене
Хареса му тук. Конната база беше в града. Имаше същата близо до покрайнините, където живееше, но тази беше по-уредена. Конюшните бяха чисти, всеки кон си имаше минало, вероятно и бъдеще. Дори имена им бяха дали. Имаше много треньори, всички бяха по-млади от него и това го убеди, че вече е време.
Попадна на момиче. Треньорка.
– Купи си първо доспехи – каза му. – Нали ще се бориш. Това е война.
– Не си го представях така – отговори. Искаше да се научи да язди.
– Ще видиш.
Усмихна се. Момичето приличаше на жена му, с дълга коса, вързана на кок.
Спомни си, че когато веднъж се прибираха от разходка в планината – беше преди две или три месеца, тя едва-едва му каза още в гаража, поклащайки кока си:
– Любовницата ти е дошла вкъщи. Сега ще стане скандал. – Когато жена му говореше тихо, това винаги значеше нещо.
– Как разбра? Защо да има скандал?
– Ще видиш. – Тя понякога се усмихваше много красиво, за компенсация може би. И този път се усмихна така.
– Тя не знае, че днес сме заедно. Не знае, то ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??