ужаси
***
Щом мина край изоставената църква и се спусна по пресечената местност, езерото се появи пред очите му. Беше такова, каквото го знаеше от снимките по Интернет-сайтовете – с площ около петнадесет хектара и кръгла форма. Сега жълтата луна се отразяваше в спокойната му металическа повърхност и придаваше на цялата местност нотка на злокобно очарование. Той тръгна по тясната козя пътечка, мина през шубраците, които нашараха кожата му с парещи драскотини и след малко се озова на скалата. На отсрещния бряг имаше гъста гора, намираща се на нисък хълм. Наближаваше полунощ и според легендите точно тогава щеше да види във водите отражението на Китеж – такъв, какъвто е бил преди столетия, когато, поради незнайна причина, за една нощ е потънал в езерото.
Вахтанг вярваше на тази легенда. Беше проучил достатъчно местността, беше идвал три пъти в селцето Владимирское, без да ходи на езерото. Беше говорил с местните жители, които му казаха, че по време на септемврийското пълнолуние във водата ...