„Муц-Муц-Мууууц!”

“Мяу-Мяу-Мяяяяу! И символ: „Точка, точка, запетайка, права резка завъртулка...“

ТРЯЯЯЯЯСС!

-Оу,офф! Какво става, бе?!?!- Средностатистическият мъж в отдавна преминала средна възраст излезе внезапно от налегналата го дрямка! В кулоарната тишина, пропиваща въздуха на високотаванното помещение, след обилния обяд в кръчмата и двете бири, как да не му залепне окото... даже и на работещия служител!

- Нищо, шефе! Вратата! От течението!  Да не настинете до този прозорец, г-н Спанаков.

- Тумбаков! Да си гледате доклада! До къде стигнахте с Къртачева? Председателят ни удължи срока, ама другата оперативка е в понеделник! Оляхте се бе! Оляхте се с тия телефони! Къртачеваааааааа, вие чувате ли ме??!! Телефонът ли е по-важен или аз!?!

-Да-да-да! Да! Разбира се, че да! – наближаващото тридесет и три годишна мъдрост,  дълбоко деколте на служителката обърна цялото си внимание към началника със загриженост и услужлив тон:

- Моля ви се, господин Спанаков! Аз правя сериозно разследване и търся повече данни за доклада!

- На личния телефон???!! Докараха ни ай́падове, айфонове, ма́кбуци,  месе́нджори, вътрешно ведомствена, външно континентална, канална, сателитна...Връзки! И всичко директно и само за агенцията!... А вие! Висите на личните си! Какви данни имате пък вие Къртачева, на вашия мобилен, освен селфитата от послените три месеца??!! Ей, Тумбаков - и ти! Какви са тия лични телефони в един и половина следобяд. Сряда е! Да беше петък - разбирам!

- Междугалактическа връзка г-н Спанаков! Тъкмо съм я пипнал! Има прекъсване на звука и картината не е напълно ясна...Работя, работя... – Леко смутено, Тумбаков хвърли бърз, широкомащабен и влажен поглед на Къртачева. Телефонът му изписка като настъпано мишле църрр „МУЦ!!“

Тумбаков тръсна глава към началника:

- Ще изключа звука, г-н Спанаков! Да не ви притеснява. И ще докладвам! По-късно!

- Абе Тумбаков, вие явно освен че сте нов, да не сте и глупав? Само заради вас ще го повторя. Ако се налага и три пъти ще го повторя! Нашият социален експеримент е в самото начало! Твърде е рано да се каже какви са резултатите! Но, когато стане късно, каквото и да кажем, ще бъде без значение... Тоое́ст! Сега е момента да изненадаме обществеността с конкретика в анализа! И най-вече - председателя! И се придържайте в сегашно продължително време с бъдеще условно наклонение! Ясно? Еййй...цъ-цъ-цъ..

„Дано да ми върже на съкратения план!“. Дали, защото мислите на Тумбаков се бяха разбили като  „Пиня Колада“ или от прецедения ананас, който го почерпиха в кафето на агенцията, но кожата на лицето му започваше все по-силно да изсветлява. От 11 часа преди обяд бяха на тия муци-гуци и това си е. Вече не издържаше, трябваше да се мисли оперативно върху тия конструкции отсреща! Оставаха два часа до края на работното време, а жена му направо му съсипа стратегията. Посланието беше директно: „Прибирай се в къщи след работа. Майсторите на банята идват. Възникна оперативка. Внезапна. Във връзка с чужденците. Идват!“  Тия пък нейните чужденци все следобяд пристигат. Часовата разлика... ега ти чужденците... Тумбаков се напъна в размисъл...Сватът беше го уредил на служебна заплата, незаслужаваща дори коментар, но във високо заведение със шест звезди. „Спа“ процедури нямаше, обаче обещаваха материално стимулиране, командировки и чат - пат бонуси по празниците. Тумбаков не беше алчен. Но пък Тумбакова младша напоследък сериозно го мотивираше към романтично бягство. Особенно с тази нейна сериозна бизнес ангажираност! Но той никога не беше пробвал спринтьорските си възможности. За мъжът на Къртачева се разказваха легенди. Заслужил полицай в РПУ „Ежедневие“, а там беше елита!

Началникът мълчеше. Очевидно, изморен от сериозността на създалата се ситуация и току-що разкритите препятствия за завършване на доклада в рамките на планираните срокове, той изпъшка и хвърли поглед към личния си мобилен телефон...Неговият мълчеше като ковчег. За разлика на останалите два, които се радваха на своята отскоро възникналата взаимност.

"Муууц-Гуууц!“

„Ммммммм Ох!"

Първа се престраши Къртачева:

- Господин Спанаков! Много е спешно! Много! От спешното! Една приятелка, инфаркт, внезапно!  Искате ли да видите съобщението... то пък изчезна... Утре ще докладвам за данните, които съм събрала.

- Офф, Кър-та-че-вааааа, Къртачева! Само още една твоя приятелка и ще ми трябва документ от доктора. Изчезвай! - началникът се почеса по голото теме, после зад врата, потупа го леко като за благодарност и една мисъл за добрата му душа и голямо му сърце изскочи внезапно и започна да го приспива наново...

- Господин Спанаков! Викат ме! Спешно! - Елегантният парфюм на виолетки беше подействал върху безобидното подсъзнание на Тумбаков и сега той се хвърли като пожарникар при спасителна операция.

- Ти пък, накъде!!! Аааа, тази няма да я бъде! Твоят проблем да не галактически! - Спанаков съвсем се разсъни.

- Не, не, не! Не се шегувайте! Моля ви се! Детето! Учителката! На малкия! Не нейното, мойто! Спешно иска да ме види. Не знам какво става, ама е сериозно! Лични причини, разбирате, нали?! Бабата днес не може да отиде!

- Разбирам! Е! Как да не разбирам?! Аз нали съм за това тук! Защото - разбирам!!! Пффф, айде...И кажи долу, на охраната. Да не вземат да ме заключат. И - ще почерпиш. Обаче доклада-  в понеделник на бюрото! Няма повече отсрочки! И утре и вдруги ден - ако нещо, не дай боже, се е случило с мен - да следиш Къртачева! Тя с тия инфаркти, да не излезе пак в майчинство. Сега и без друго сме в намален състав. Една година ми остава, една година до пенсия! Ти си нов тука. Къртачева обаче си  знае работата! Особенно в докладите! Работа искам, резултати!

Вратата съвсем тихо се затвори. Тумбаков изчезна със скоростта на галактическия Червен кръст, който носи вода за напояване на умиращите рози на остров „Разцветление“.

Спанаков изпъшка и отвори долния шкаф на бюрото. Извади едно пласмасово шише с етикет на минерална изворна и съдържание, което след втората глътка му нашепна: „ А-ха! Директна връзка на галактиките!...Ами да, най-вероятно затова жена ми си държи мобилния под възглавницата...“ и категорично реши да отпие само още една. Трябваше му повече информация.

Възникналото съмнение примесено с лечебното внушение на етикета на бутилката докараха на лицето му лека руменина. Той притвори очи за оставащото време до края на работния ден. Някой трябваше да регистрира картите за достъп на изхода.