Е, какви са тия жени, дето се запознават с теб в кафенето на гарата (представям си колко е долнопробно!), разменяте си скайпа и телефона и започвате да си чатите? И след има-няма 20-тина дни - ето ти я, че цъфва при теб в София и ти се натриса в апартамента. Секс? Да, естествено. Не си бил с жена от дълго време. А тази не е лоша. На твоята възраст е. Учителка била. На първи клас. По физкултура. Любовникът я зарязал. Реве. (Не веднага. После, след разходката, когато сте седнали в кафенето до НДК). Щели да ходят заедно на море, ама той отишъл с дъщеря си и с някакво младо маце на възрастта на щерката. Чудиш се и се маеш. Жена, с която нямате нищо, ама нищо общо. Но нà, става ти жал, решаваш да бъдеш кавалер, казваш ù, че я обичаш. Чудна работа! Как така с лекота казваш на непозната "Обичам те!". Толкова отдавна ли си искал да го кажеш на някоя? Преценяваш, че е наивна. Казваш ù го даже. Ами ти? Чудиш се как да я накараш да спре да циври. А уж била спортистка. Кораво момиче уж. Не, тогава още нямаше секс. Не че не я заведе у вас, ама те сви ужасно коремът. Диария. Ужас! Мъчиш се да излезеш от положение.
...  
Обичаш да говориш по телефона. Работата ти е скучна - нощен пазач. Казват, че мъж, който нищо друго не можел да прави, ставал пазач. То затова и сметката за телефона ти изяжда две трети от заплатата. Да се чуди човек на какви теми говориш с часове с непознати!
"Защо не дойдеш до София?" - питаш.
"Какво да правя? Къде ще живея?"
"Ще живееш при мен. Апартаментът е мой" - гордо казваш.
Та какви, викам, са тези жени, дето някой им свирва и те се натрисат на вратата ти с куфари барабар? И се настаняват в леглото ти. И в кухнята ти. И в хола ти. И в банята ти (това с банята е отделна история, впрочем).
Признаваш си: "Беден съм. Да знаеш, че ще живеем в мизерия". А тя, с делови жест вади от чантата си пачка с банкноти и ги поставя пред теб.
"Осемстотин са. Толкова имам сега."
Ти я гледаш с окръглени черни очи. Заем изплащаш. Затънал си. Грабваш пачката и я водиш да види, че ги внасяш за погасяване на дълга. Един вид - честен си, макар и беден.
...
Кани те в Плевен. Да те запознае с родители те. Сериозна работа, значи. Не просто чукане. Майка ù постоянно реве. Колко добър бил бившият зет, дето умрял в катастрофа. Дава ти негови блузи да облечеш. Става ти чоглаво. На изпроводяк ти подават пакети с месо - "да си готвите в София". Нарязано и прилежно надписано - декември, 2010 г. Но сега е 2013!?
...
Дневна, нощна, два дена почивка - така я караш. Казал си на инспектора да ти дава и извънредните. И ето, че на дежурството ти звъни. Вдигаш. Среднощ е. Да не е станало нещо? Тревожиш се.
"Утре ще викна майстор да махне ваната! Стара е и ме е гнус да се къпя в нея." - чуваш. Ама какви са тези жени, бе! Няма и десет дена откак е у вас и ще прави ремонти!
"Нали знаеш, че нямам пари" - мънкаш.
"Няма проблеми!"
Към осем сутринта се прибираш скапан, а банята - вече разбита. Двама мъжаги ти сменят плочките.
"И ваната изхвърлихме" - информира.
...
Намираш ù работа в София. Пращаш я на интервю. Вземат я. Че и заплатата ù ще бъде повече от твоите мизернички постъпления!
"От септември започвам!" - радва се тя. И ти се радваш, заради нея.
"Това си струва да се отпразнува с едно ходене на море!" - въодушевява се тя.
"Ама аз не искам" - мънкаш.
Какъв човек си, бе! Да не щеш да отидеш на Златните!
"Аз ще ти платя. Впрочем, вече съм и платила!".
Примиряваш се. Ол-инклузив. Остава ти само да си поискаш малко отпуска. И ето те на море! От 7-8 години не си стъпвал!
За пет дена десет пъти се скарвате. Молиш я да ти купи цигари, тя се тросва! Къде си бил тръгнал на море без пари! Ама тя нали знаеше? Знаеше, че си беден? Една минерална вода не изпихте, един сладолед не ядохте!
"Трябва да се пести!" 
Никога не си прекарвал толкова зле на море!
...
Получаваш всичко на всичко 380 лв. заплата. Даваш ù ги. Мислиш си - така трябва. Нали си играете "на семейство". Да, ама тя печели вече 1300 лв., а ти всеки ден трябва да молиш да ти даде пари за цигари. Тъпа работа! Пък започва и да подмята: "Това, твоето - работа ли е? Това, твоето - заплата ли е?" Все едно ти казва в прав текст: "Това, твоето - пишка ли е?" 
Изнасяш се в хола. Цял месец спиш на дивана. "Като куче" - мислиш си и предъвкваш ужасната мисъл, че ще бъдеш с тази жена до края на дните си.
С надежда гледаш към паркинга - там ли ù е колата? Дано си е тръгнала! Да, ама не! Все по-късно си идваш от работа. Нарочно оставаш да си говориш с нощната смяна. Момчетата ти се чудят. Нали имаш жена в къщата? А не ти се прибира.
...
Господ ще те накаже! Знаеш го! Заради облекчението, което изпита, когато ти се обадиха, че катастрофирала! Близо до Плевен. В кома била. Защо ли не си шокиран, че ти звъни същият онзи любовник, когото тя спомена най в началото? Идва у вас да ù вземел някакви дрехи. Опаковаш целия ù багаж. Стоварваш го пред вратата.
"Виж какво, аз нямам пари" - смотолевяш. - "Ти имаш. Грижи се за нея."
...
И тъкмо си се успокоил, тъкмо си подновил регистрациите си в сайтовете за запознанства, след един месец тя ти звъни! Даже се кара! Иска от теб да ù върнеш 4000 лева! Калкулирала тук и онези 800 за заема, и ремонта на банята, че и морето, на което те влачи! Тръсваш псувня и затваряш, но продължават да ти валят есемеси. И накрая - писмо. Нотариална покана: "Господин Еди-кой си, моля платете!". Овикваш майка си как така ще отваря на куриери и ще се подписва вместо тебе за препоръчани писма! Луда работа!    
Ама какви са тези жени, бе!