Е, какви са тия жени, дето се запознават с теб в кафенето на гарата (представям си колко е долнопробно!), разменяте си скайпа и телефона и започвате да си чатите? И след има-няма 20-тина дни - ето ти я, че цъфва при теб в София и ти се натриса в апартамента. Секс? Да, естествено. Не си бил с жена от дълго време. А тази не е лоша. На твоята възраст е. Учителка била. На първи клас. По физкултура. Любовникът я зарязал. Реве. (Не веднага. После, след разходката, когато сте седнали в кафенето до НДК). Щели да ходят заедно на море, ама той отишъл с дъщеря си и с някакво младо маце на възрастта на щерката. Чудиш се и се маеш. Жена, с която нямате нищо, ама нищо общо. Но нà, става ти жал, решаваш да бъдеш кавалер, казваш ù, че я обичаш. Чудна работа! Как така с лекота казваш на непозната "Обичам те!". Толкова отдавна ли си искал да го кажеш на някоя? Преценяваш, че е наивна. Казваш ù го даже. Ами ти? Чудиш се как да я накараш да спре да циври. А уж била спортистка. Кораво момиче уж. Не, тогава ...