За най-нуждаещото се птиче, изгреве.
Ръцете му бяха лепкави от глината. Приятно хладка като пръстите ѝ, милващи го по врата.
- Мамо, а защо просто не оставяме трохите на перваза?
Тя затвори телефона. Пристъпи по килима и седна на стола срещу него. Погледна го.
- Защото, миличък, ние обичаме птичките, нали? И всичко за тях правим по хубав начин.
- Да, обичам птичките! - засмя се Тодор и залепи ухото.
...
Остави лулата на масата.
- И сега какво?
- Тръгваме, никакво „какво“, Викторе, просто ставаме и се омитаме. - Виктор я изгледа. - Не ми се прави на сърдит - надигна се Елена.
- Чакай. - Виктор започна да се оглежда, но погледът му не се спря никъде. - Ох, добре....
... ...