-Какви са ти плановете за бъдещето? Амбиции, очаквания? За какво мечтаеш?-бяха първите въпроси на Емилия Чакърова към мен. И така потенциалната ми бъдеща работодателка ме извади от захласа, в който бях изпаднала, оглеждайки богатия, но изтънчен интериор на една от гостните на втория етаж.
-Честно да си призная, за момента мисля само как да избутам утрешния ден, после седмицата, месеца и така...
-Предала си се. По каква причина? Защо реши да кандидатстваш за работа, която няма да ти донесе никакъв просперитет и възможност за самоусъвършенстване?
-Защото вече бях на такава. Уж. Щях да ставам лекар-специалист, но моите "учители" вместо да ме учат, ме заробваха всеки ден с купищата документация, с която на самите тях не им се занимаваше. Мъмреха ме постоянно, че си тръгвам по-рано, че закъснявам сутрин, че не се справям, макар отлично да знаеха, че идвам всеки ден от друг град и от нощна смяна и че не само им работя безплатно, но и си плащам, за да ме "обучават".
-Имаш ли семейство?
-Имах ...