Преди години работех в една фирма, където единият от собствениците (ще го наречем Шефът) беше човек с много неуравновесен и избухлив характер. Не бих казал, че е зъл и лош човек, но много често, за привидно дребни неща вдигаше грандиозни скандали и в афектираното си състояние казваше и правеше неща, за които после всички, включително и той съжалявaха. Във фирмата се знаеше за тези му фелдфебелски особености и служителите изтръпваха при всяко негово появяване. Спомням си един подобен случай:
Веднъж бях отишъл в главния офис по работа. Аз бях шеф на сервиза и имах някакъв разговор с моите началници - мениджърите на отдела, така че бях в тяхната част на офиса, където е относително по-тихо и уединено. Докато обсъждахме някаква оферта и произтичащите от нея проблеми, до ушите ни достигна тътена на надигаща се офисна буря. В ролята на гръмовержеца, разбира се, беше Шефът. Първо мина през секретарките – през затворената врата ясно се чуваха крясъците и блъскането по бюрата.
Разговорът ни се н ...