18.02.2019 г., 12:41 ч.

Гневът на шефа 

  Проза » Разкази
1200 1 12
4 мин за четене

ГНЕВЪТ НА ШЕФА

 

           Преди години работех в една фирма, където единият от собствениците (ще го наречем Шефът) беше човек с много неуравновесен и избухлив характер. Не бих казал, че е зъл и лош човек, но много често, за привидно дребни неща вдигаше грандиозни скандали и в афектираното си състояние казваше и правеше неща, за които после всички, включително и той съжалявaха. Във фирмата се знаеше за тези му фелдфебелски особености и служителите изтръпваха при всяко негово появяване. Спомням си един подобен случай:

            Веднъж бях отишъл в главния офис по работа. Аз бях шеф на сервиза и имах някакъв разговор с моите началници - мениджърите на отдела, така че бях в тяхната част на офиса, където е относително по-тихо и уединено. Докато обсъждахме някаква оферта и произтичащите от нея проблеми, до ушите ни достигна тътена на надигаща се офисна буря. В ролята на гръмовержеца, разбира се, беше Шефът. Първо мина през секретарките – през затворената врата ясно се чуваха крясъците и блъскането по бюрата.

Разговорът ни се накъса и започна да затихва, задушен от лошо предчуствие и опитите да чуем и разберем за какво става дума. Скоро дойде и нашият ред, вратата се отвори със замах и през нея влетя Шефът …

 

            О музо, възпей оня гибелен гняв … Лицето му беше зачервено, очите трескави и въртящи се от частно-собственически бяс. Щеше да бъде и разчорлен ако имаше коса …

         - … сега и тях ще ги оправя! … А, тука сте значи! – щом ни видя, в погледа му се добави и известно задоволство – Вий за какво сте тука бе, господа мениджъри? За какво си получавате големите заплати? Вий знаете ли какво става в офиса или не ви интересува?

           - Ама какво е станало – измънка Помощник-мениджърът.

Последва картечна тирада, съпроводена с размахване на ръце и блещене на очи, от която стана ясно, че причината за божествения гняв е прозаична – изпратена до клиент оферта, изготвена върху бланка, на която един от вписаните телефони за контакт на фирмата е вече несъществуващ. Привидно дребна работа, но не и за Шефа.

          - Хората ще звънят на закрит номер! Ще се чудят каква е тази фирма със закрити номера! Моята фирма! И вие ще чакате да ви приемат офертата! Мениджъри! Всички ще ви пратя по обектите …

Тук можеше да се възрази, че ако клиентът случайно звънне на закрития номер, след това може да звънне на някой от другите и безпроблемно да се свърже с фирмата, но никой не беше луд да противоречи на Шефа, особено като е в такова състояние. А състоянието беше страшно; той все повече се набираше, лицето му започна да става мораво и никой не знаеше какво може да последва …

Аз междувременно се бях изтеглил до близкия фикус, правейки се на невидим. Чисто теоретично нямах отношение към скандала, тъй като технологията на изготвяне на оферти във фирмата беше следната: Мениджърите подготвяха чернова на офертата, даваха я на секретарките, те я изготвяха на официална бланка на фирмата и връщаха на мениджърите за преглед и подпис. След това офертата отиваше към клиента. Тоест аз вина нямах, но веднъж попаднал в окото на бурята, това беше без значение. Така че не смеех да шукна и наблюдавах пребледнялото лице на Помощник-мениджъра, който се беше изправил и заел стойка „мирно” (Беше възпитаник на Военноморско училище).

      - … секретарките си мислят за гаджета, вий си мислите за … сделки и накрая никой не вижда какво пращаме като оферта! – след тази последна фраза настъпи известно затишие, защото дори и Шефът има нужда си поеме малко въздух. В мен започна да се ражда плаха надежда, че може би бедствието е към края си. В този момент се чу гласът на Мениджъра:

         - Ха, че ние да не сме толкова дърти! И ние може да си мислим за гаджета.

Изстинах и същевременно ме изби силно на смях. Сдържах го разбира се – живееше ми се още. По лицето на Помощник-мениджъра се изписа паника…

 

Шефът се олюля. За няколко секунди цвета на лицето му се смени няколко пъти. Тишината беше тежка, взривоопасна. Чуваше се цъкането на стенния часовник … като цъкане на бомба с часовников механизъм. Внезапно Шефът се завъртя и изхвърча от стаята. Вратата се изтряска след него като последен залп.

Не помня какво стана после. Всъщност нямаше някакви особени последствия от случая. Ноо … от тогава уважението ми към Мениджъра нарасна неимоверно!

 

© Димитър Всички права запазени

Надявам се да ви разсмея. Всъщност цялата описана картина е напълно действителна.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно! Нещата от живота. Сякаш бях там. Имаш много добро чувство за хумор. Чак се задавих от смях! Браво!!
  • Браво! Умел, забавен разказ на една невинна и близка до повечето ни история, за грешката "човешка" и взаимоотношенията на работното място. Чете се леко, на един дъх и ясно личи позиция. У мен ситуацията успя да събуди усмивка и жал едновременно, което е доказателство, че произведението ти вълнува.
  • Не е спазено основното изискване - 1800 знака. Съжалявам, но дисквалифицирам от участие произведението.
  • Благодаря на Руми и Елена за коментарите.
  • Посмях се, макар ситуацията да не е била много за смях...
    Хареса ми.
  • С интерес очаквам следващите разкази ...
  • Моя грешка Не знам защо съм го възприел като брой думи. Няма как да го свия толкова. Здраве да е!
  • Символите са около три пъти повече от обявените 1800. Мисля, че трябва да го редактираш, за да участва в конкурса
  • Благодаря Силвия! Скоро ще кача един истински сериозен разказ.
  • "О музо, възпей оня гибелен гняв..." 😂
    И аз се посмях. Тежка е царската корона и често този, който държи властта се превръща във враг номер. И все пак, малко са храбреците, които биха си я закичили и още по-малко тези, които могат да я носят с достойнство. Лидерството не е за всеки, но като че ли много по-често се срещат диктатори и криворазбрана управленска система. Има цяла наука за това. Хубаво пишеш. Хареса ми. Благодаря.
  • Да, от дистанцията на времето е лесно да се забавляваш. В интерес на истината и след това съм попадал на такива шефове
  • Добре пишеш, но ...причината за "гнева на Ахила" хич не е маловажна. Абсолютно нехайство си е, свързано със загуба на клиенти, престиж на фирмата и т.н. Като пораснеш ще разбереш
Предложения
: ??:??