Големият ден все още не свършва
Големият ден все още не свършва
Излязохме с Мария в градинката пред блока, следвани неотлъчно от Арчи, който беше бодър и във форма, като професионален спортист. Установих почти веднага, че малкото, сплотено общество, обитаващо входа ни, вече бе изпълнило градинката. Приличаха на нетърпеливи трудещи се преди Първомайска манифестация от позабравените времена на тоталитаризма, когато масовките и колективизмът бяха на почит. Само дето не бяха спретнати, както подобава за такова събитие. С почуда отбелязах, че ние с Мария приличахме на джентълменти, случайно попаднали на сбирка на анонимните алкохолици. Хората бяха полуголи. Кой до кръста, кой под кръста. Една девойка от последния етаж очевадно си беше по бикини и срамежливо се гърчеше с ръце отпред, осъзнала след стреса, че го дава прекалено разкрепостено. Впих палав поглед в нея, но, преди да бъда скастрен от Мария, вниманието ми привлече Пешо педерастчето от третия етаж, който се подвизаваше по чорапи и прашки, които трудно се различаваха от пяната, която го покриваше.
- Какво е туй земетресение, бе? – нареждаше той – Тъкмо си правех коламаска под душа и точно тогава да удари. Първо помислих, че получавам оргазъм, но после си викам "Пешо, сам си в банята, а от една коламаска не ти се е получавало никога.' Така се уплаших, че не разбрах как съм излязъл. И сега к'во да правя с тази пяна?
- Нема ти нищо, бе! – успокои го някой в тъмнината – Тъкмо ще те пази от студа.
Пешо изломоти нещо, но беше заглушен от баба Бонка, която, облечена само по нощница, се вайкаше, че бай Ставри не искал да напусне апартамента.
- Тоя, моят непрокопсаник, седи, пие си ракията и за нищо на света не иска да излезе. Как ли не го молих, но той - не, та не. Не напил се, изедникът. Няма ли някой мъж да отиде да го измъкне оттам?
Мария ме погледна въпросително. Аз отвърнах утвърдително. Няма как, когато любимата жена е до теб, си склонен да поемаш необмислени рискове, за да имитираш героизъм в мирно време.
- Бабо Бонке, аз ще отида. – заявих като доброволец, готов да се жертва в смъртоносна мисия.
- Жив да си ми, сине! – благослови ме тя – Отиди измъкни този непрокопсаник. Господ да го убие!
Тръгнах наперено и бойко като петел. Арчи веднага ме последва. Изглежда само на него му пукаше за мен. Стъпките ми станаха по–уверени, но в този момент проехтя гласът на Мария.
- Арчи, ела тук!
Той се спря за миг, колебаейки се между чувството за дълг и приятелството, скрепено на маса, което ни свързваше, но избра дълга и се обърна кръгом. Мамка му! Стъпките ми отново станаха неуверени и колената взеха да поддават като на пиян кантонер. Влязох във входа и спринтирах към втория етаж. Тъкмо стигнах пред апартамента на бай Ставри и чух трясък. Блокът се разтресе и аз веднага направих кръгом, готов да побегна с бързината на разливаща се водка. В този момент чух бай Ставри да псува.
- Да еба и стола му със стол, кой го е оставил тук, та се спънах. Само тая моята, лудата. Иска да ме довърши тя, ама не знае, че съм жилав като дядо си. Он умре на 95, а аз, че ударим стотако.
Влязох смело като морски пехотинец и казах:
- Бай Ставри, айде да излизаме, че ни тресе земетресение!
- Майната му на земетресението. Мен не мое ме уплаши. Не отивам никъде! Я, че си пием ракията и никой не мое ме дигне от масата с кран, камо ли със земетръс.
- Абе, човек, айде, че баба Бонка пищи на умряло пред блока.
- Мани я нея! Тя пищи сега на умрело, а аз пищя откак съм се оженил. Бегай, Грег и не се води по женския акъл! Ако ми е писано, че си умрем, докато си пия ракията. По–убава смърт от тая - здраве му кажи.
На бай Ставри не знам дали му се умираше, но на мен твърдо - не. Имах да довърша някои неща, които напоследък само започвах. Затова го послушах и предприех разумно отстъпление. Излязох като пожарникар след неуспешна спасителна операция. Арчи веднага се спусна към мен и взе да ме успокоява. Докато аз провеждах важна спасителна мисия, обстановката пред блока се бе променила коренно. Децата бяха намерили отнякъде топка и играеха мач. Възрастните също не скучаеха. Бяха запалили огън и, скупчени около него, обсъждаха природния катаклизъм, който ни удари. Аз веднага се присъединих към импровизирания купон.
- Бай Ставри не иска да излиза. – обявих на всеослушание – Каза, че ако ще се мре, най–добре е, докато си пие ракията.
- Е, това е сериозен мъж. – обади се Сашо Терсенето – Аз се чудя ние какво се мотаме тук, ами не се организираме. От мен ракията я имате, а да видим кой ще даде мезето?
- Абе, вие съвсем си изгубихте главите. – констатира баба Бонка – А тоя моя аз ще го насоля, както си треба.
- От мен пържолите – извиках ентусиазирано.
Мария ме погледна с поглед, който питаше „Какви ги вършиш?”
Опа! Бях забравил, че имам и други ангажименти, но, като трябва да се организира маса, винаги се паля, кръвта ми закипява и гледам и аз да допринеса с нещо за общото благо.
- Мила, не можем да оставим хората така да пият без мезе. – оправдах се с треперещ глас – Противопоказно е, а след този стрес имат нужда да се подкрепят.
Тя се засмя и ме прегърна.
- Голям образ си! – констатира и ме целуна.
Въздъхнах облекчено, като алпинист, разминал се на косъм с лавина. Бях решил, че с това изказване сериозно съм провалил шансовете си отново да попадна в леглото й, но тази жена все повече ме изненадваше с реакциите си. Имаше опасност да се влюбя в нея.
- От мен имате чушки за скарата. – обяви в този момент Роман от първия етаж.
- От мен една палка шпек. – включи се в наддаването Ники Монтьора от петия етаж.
- Аз ще донеса синьо сирене. – обади се с тънкия си гласец Пешо педерастчето – Но първо трябва да си облека нещо, че замръзнах така.
Заприличахме на сватбари, които обявяват какво подаряват на младоженците.
- На теб и без това оная работа ти не трябва. – скастри го Ники. – Само ти пречи.
- Не се дръж като простак. Голям си невежа пък. – обиди се Пешо.
- Не се обяснявай, ами бягай за сиренето, че то нощта мина. – пришпори го Ники – И от къде го измисли този френски мухъл. Още малко и ще поискаш и омар да ти сервират.
- Гледай си работата бе, примат с примат.
- К'во каза този, че не го схванах? – запита заплашително Ники.
Назряваше битов скандал, с неподозирани последици. Тъкмо да се намеся като синя каска, когато чух Мария да казва с глас на старшина на рота:
- Стига сте се разправяли за глупости, а действайте!
Още една неподозирана от мен черта изплува в мрака, като пътеводна звезда. Това момиче не спираше да ме удивлява.
За миг няколко сенки се отделиха от огъня и потънаха в нощта като партизани в акция. Имаше нещо сюрреалистично в цялата работа. Аз, да не остана по–назад, целунах Мария, колкото да я подсетя, че ще се върна и че не съм забравил за работата, която имахме да вършим двамата. Тя ми се усмихна окуражително и спринтирах към блока с бързината на патрулка. Добрах се до апартамента, награбих пържолите и направих кръгом. Имах чувството, че участвам в играта „Бързи, смели, сръчни”. Много внимавах на връщане по стълбите, за да не стане „Бързи, смели, смотани”. Справих се блестящо и се спрях пред огъня, изплезил език като Арчи, който между другото наблюдаваше с интерес цялата тази суетня и сигурно ни се чудеше на акъла.
Както и да е. Всички отново бяхме на линия. Метнахме пържолите и чушките на скарата и в градинката скоро замириса на скара-бира. Сашо Терсенето разля от ракията и вдигнахме наздраве в чест на оцеляването си. Мария се включи наравно с мъжете, което окончателно ме направи неин роб за цял живот. Арчи не се отделяше от скарата и го играеш главен готвач. Животът придобиваше плътност и видими очертания. Нещата вече не изглеждаха чак толкова зле. Осени ни прозрението, че ще се живее. В този момент, запъхтян като стар Москвич, при огъня финишира и Пешо. Държеше торбичка, в която навярно се спотайваше сиренето и беше целият облепен с вестници. Приличаше на подвижно рекламно табло. Ники избухна в смях и каза:
- Абе, гей, това ли е последната френска мода?
- Много ти разбира на теб главата от мода. – изпищя с тънкия си глас Пешо – Не можах да си намеря дрехите в бързината.
- Па да беше светнал лампите.
- И да стане някое късо съединение. Да не съм луд!
Всички се засмяхме.
- Нема такъв ненормалник като теб. – обобщи Ники.
- Ти си ненормалник. Аз спазвам правилата за безопасност.
- Добре, добре. – рече примирително Ники – Дай да ти налея ракия, че сърцето ти скача като на заек. Ако пиеш такива напитки, де?
- Сипвай, че замръзнах.
Ники му наля и отново се чукнахме.
- Сега да имаше и музика. – обади се Мария.
- Не си казала, не сме я осигурили. – каза Сашо Терсенето и изчезна в мрака.
След малко с ръмжене паркира колата си до огъня. Пусна фаровете и наду радиото. Група „Любе” прогони веднага тишината.
- На това върви водка, но и ракията се преглъща. – поясни Сашо.
- В такава екстремна ситуация всичко върви. – съгласи се Мария.
И купонът тръгна с пълна сила. След час вече играехме хора и викахме "наздраве" през пет минути. По едно време се появи и полиция, но ние им заявихме, че за нищо не света не се прибираме в блока и ги почерпихме по ракия. След имитирано сериозно колебание те се съгласиха с нашите доводи и се присъединиха към нас. Подкрепени от органите на реда, ние развихрихме още повече заложбите си. Хората, които отдавна се бяха прибрали, взеха отново да излизат от блока и да се присъединяват към нас.
- Да няма нов трус? – запита информативно Сашо.
- И да има, от тези хора, които тропате, няма да го усетим. – каза някой.
- Да не ти пука. – успокой го Сашо – Дай да ти налея ракия!
Продължихме да празнуваме оцеляването си настървено и с хъс, както само българинът го умее. Едното от ченгетата реши, че, щом краят на света се отлага, това си е добър повод да постреля, извади пистолета си и със стрелба съобщи добрата вест на целия квартал. Не знам защо, но на неговите изстрели откликна пожарната и една тяхна кола спря до нас.
- Вода не ни трябва, пичове. Имаме си ракия, така че прибирайте маркучите и бягайте от тук! – инструктира ги веднага Ники.
Тези се обидиха нещо и взеха да ни гледат строго, но другото ченге спаси положението и, след кратък пояснителен разговор, ги приобщи към нашата компания. Сашо веднага им наля ракия и момчетата въобще и не помислиха повече за вода. Помня само, че по някое време разпънаха маркучите и измиха колата на Сашо, ама защо, така и не разбрах.
Най–накрая проклетото слънце изгря и всички вкупом решихме, че имаме спешна работа и трябва да се прибираме. Хванах Мария под ръка и тръгнах с плавна стъпка към входа. Арчи ни следваше неотлъчно по петите като верен и незаменим приятел. Най–сетне щях да потъна в леглото й и да дегустирам всичките й прелести бавно и с наслада, като ценител. Откога, мамка му, се борех за този момент?!
© Светослав Григоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Трябва да има някакво предупреждение в началото, че е прекалено смешно. После ще водят дела срещу теб след някой нещастен инцидент.
-
Хаха. Зорница, така лесно няма да се отървете от мен. Ще продължа да пиша. И аз имам впечатлението, че живея в София. Винаги си добре дошла на нашите сбирки.
-
Еееее, Грег, уникален си!Страхотно пишеш, не мога да се откъсна от разказите ти, не мога да спра да се смея! Наистина не знам какво друго да ти кажа, освен че съвсем законно и официално ти ЗАПОВЯДВАМ да не спираш да пишеш никога!
П.П. Бих искала да се запозаем, м/у другото.Разбирам, че живееш в София... -
Готин купон! Арчи е куче, или бъркам! Сигурно!
-
Ей, Хубавена благодарско. Да ти се връща стократно и купонът да не свършва.
-
Наслаждавах се на умението да градиш леко, с усмивка, сюжет. Харесвам стила ти - едновременно сериозно, но и с леко намигване към героите и събитията, които се случват. Поздрав!
-
Дарина, за къде сме без Арчи. Не го давам и за бутилка водка. Споко.
Благодаря ти за мнението. Особено го ценя.
Ева, някои дни се проточват неочаквано дълго и този е от тези споко. -
Хаха,тук само бисери,ох,не мога да спра да се хиля...а това е класика:
"Тя пищи сега на умрело, а аз пищя откак съм се оженил."Наздраве с водка и "Любе" на мах.И да не свършва този ден -
Благодаря ти Стефани! Голям наплив става за тази червена точка, но за сега тя е мираж
-
Както винаги се забавлявах и се смях с удоволсвие. И аз съм за червената точка. Поздрави Грег.
-
Фея, вижда му се края.
-
Човек, няма свършване този ден!!!Владееш народопсихологията!
-
Нямаш проблем Филип. Стига да го докараме до там. За сега просто се забавляваме. Благодаря ти.
-
Абе тука като гледам, нещо се появяват приказки, че роман ще издаваш. Може ли един за мене с аwтограф от автора. Много харесвам хора с развито чувство за самоирония.
-
Марко, брат наближило е. Да не мислиш, че на мен ми е лесно, че то водка не остана, но както е казал народа трай бабо за хубост.
Мария, нали съм си с очила пък и развълнуван като студент пред сесия съм те пропуснал, за което се извинявам и ти благодаря сериозно, както казва един наш журналист. -
Грег, време е за розовата серия. Жените започнаха да си гризат ноктите от очакване.Мъжете си изпиха ракията. Искаме съседката на седмото небе !
-
Искави се червена точка ама няма. Първо още няколко зелени.
Благодаря ти Надежда.
Странник ще дегустираме разбира се по това си падам много, но кога кой знае.
Благодаря ви. -
Грег, ама наистина дъъъълъг ден... А сега? Големият ден продължава ли и на следващия ден? Поздрави!
-
Страхотно!
Поздрав! -
Голям ден, голяма нощ!!!
Проклетото слънце, а?
Дали пък то няма да е причина за следващия удар?
Горката Мария, то не бе чакане, не бе чудо!
Време е за ЧЕРВЕНАТА ТОЧКА в стил Грег!какво ли ни чака... -
Кремена, определено и аз мисля така, но един земетръс винаги променя нещата.
Деси и аз мисля, че си е бива, но да видим къде ще му излезе края.
Павлина, радвам се, че ти създавам добро настроение. Това е целта на занятието.
Нели, благодаря ти! Щом ти го казваш значи съм се надминал, а мислех, че никога няма да го постигна.
Петя, няма страшно, но воайорството е самотно занимание.
ВаньоМ, така е капитане. Българите се обединяват само около маса.
Милена, благодаря ти. Крепостта все някога ке падне.
Веси, благодарско. Само да не станат ужаси без край.
Поздрави на всички, които наминаха.
-
Много добре, Грег. Толкова улвекателно разказваш, че съм раздвоена в желанията си. От една страна ми се иска да разбера как свършва този ден, а от друга - да няма край.
-
Напоследък само четива с продължения чета...Браво, Грег! Смятам, че съдбата ще те възнагради за всички размахани под носа ти възможности и издърпани малко преди да се възползваш от тях...Съдба е това, не може все да е кофти, нали Мария те харесва!
-
Съседи – ме4та! Колко изненадващо единодушни, става ли дума за софра. . Brgds= подрав
-
И после ще чакаме Грег да разкаже "под сурдинка" как е било!
Че то, като гледам, ние тук се превърнахме направо във... воайори!
И да знаеш, че най-много ме срина тоя с вестниците!
-
Така не съм се смяла отдавна...Надминал си себе си, Грег!!
Но Пешо!! и пожарникарите ме довършиха..хахахаха!!
- Вода не ни трябва, пичове. Имаме си ракия, така че прибирайте маркучите и бягайте от тук! ! -
Хвани се в ръце, Грег. Още 15 разказа за Арчи - и става едно романче. И после ще издадеш романчето,ще му направиш представяне, а аз се виждам на една огромна опашка от екзалтирани фенки да чакам скромно за автографче.
Благодаря ти за чудесното настроение, което идва от твоите безкрайни истории.
Поздравления!!! -
- В такава екстремна ситуация всичко върви. – съгласи се Мария.
Имаш добър вкус Грег, мадамата си я бива!
-
Дааам, тази част определено се различава от другите две...
-
Доре, хубавите неща стават бавно. Имай търпение.
Светлана, благодаря, че имаш нервите да следиш действието. ))
Марко,бай Ставри е сериозен и отговорен пияч и заслужава да влезе в учебниците. напълно съм съгласен с теб.
Миа, ако викна Бърза помощ има сериозна опасност главния герой да отиде в един по - добър свят, тъй като както знаем те не се славят с бързината си. -
Гледайте го бай Ставри.Това се казва герой.Грег, твоето произведение трябва да влезе в учебниците по литература.Да се развива темата :
"Хладнокръвието на Бай Ставри пред лицето на опустошително земертресение."
Поздрави! -
Страхотно! Поздрави!
-
айде дееее
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
