Големият ден все още не свършва
Излязохме с Мария в градинката пред блока, следвани неотлъчно от Арчи, който беше бодър и във форма, като професионален спортист. Установих почти веднага, че малкото, сплотено общество, обитаващо входа ни, вече бе изпълнило градинката. Приличаха на нетърпеливи трудещи се преди Първомайска манифестация от позабравените времена на тоталитаризма, когато масовките и колективизмът бяха на почит. Само дето не бяха спретнати, както подобава за такова събитие. С почуда отбелязах, че ние с Мария приличахме на джентълменти, случайно попаднали на сбирка на анонимните алкохолици. Хората бяха полуголи. Кой до кръста, кой под кръста. Една девойка от последния етаж очевадно си беше по бикини и срамежливо се гърчеше с ръце отпред, осъзнала след стреса, че го дава прекалено разкрепостено. Впих палав поглед в нея, но, преди да бъда скастрен от Мария, вниманието ми привлече Пешо педерастчето от третия етаж, който се подвизаваше по чорапи и прашки, които трудно се различава ...