ГОШКО
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удоволствие. Беше около дванайдет-тринайсетгодишен и затова ми стана ясно какво му е, когато придружителката му го хвана за ръката и му се скара:
- Гошко, престани вече. Ще ни се скарат и може да ни набият.
Гошко погледна тъжно, устните му образуваха плачлива дъга и току да заплаче, когато жената се смили:
- Добре, но по-тихо. Още малко може. И внимавай да не пречиш на хората.
Момчето така се зарадва, сякаш бе получило най-големия подарък на света. Подскочи, тромавото му тяло се разтресе, после хвана лявата си ръка с дясната, сякаш за повече сила, и помилва по рамото придружителката. Тя беше добра с него, това се виждаше.
Това дете бе пострадало от нещо. Не зная от какво, нищо не разбирам от ме ...