Над този град никога не прелитат птици. Техните сърца се сковават от студа, който излъчват жителите тук. Хората са отчуждени, не се поздравяват един друг, лягат си и се събуждат сами, обядват сами. Масите в ресторантите са малки, много отдалечени една от друга, а около тях вместо места за големи компании, е поставен само по един стол. Реките вият устията си далеч, далеч оттук, въздухът над града е непоносимо сух. Нито вали, нито грее слънце. Ден и нощ облаци като черни чудовища обземат цялото небе. Няма зеленина. Само бетонни сгради. Единствените зелени неща тук са намачканите долари, които стопаните им грижливо подреждат в банковите си сейфове. Жителите на града са лишени от малки радости като усмивка на сервитьор или разсърдената физиономия на продавачка, която те кори, че нямаш дребни пари. Пазаруването е автоматизирано. Вместо продавачи, сервитьори и бармани има автомати. Тази мода беше започната съвсем невинно в далечната 2004 година, но днес тя е превзела целия свят.
Градът е осе ...