Над този град никога не прелитат птици. Техните сърца се сковават от студа, който излъчват жителите тук. Хората са отчуждени, не се поздравяват един друг, лягат си и се събуждат сами, обядват сами. Масите в ресторантите са малки, много отдалечени една от друга, а около тях вместо места за големи компании, е поставен само по един стол. Реките вият устията си далеч, далеч оттук, въздухът над града е непоносимо сух. Нито вали, нито грее слънце. Ден и нощ облаци като черни чудовища обземат цялото небе. Няма зеленина. Само бетонни сгради. Единствените зелени неща тук са намачканите долари, които стопаните им грижливо подреждат в банковите си сейфове. Жителите на града са лишени от малки радости като усмивка на сервитьор или разсърдената физиономия на продавачка, която те кори, че нямаш дребни пари. Пазаруването е автоматизирано. Вместо продавачи, сервитьори и бармани има автомати. Тази мода беше започната съвсем невинно в далечната 2004 година, но днес тя е превзела целия свят.  

Градът е осеян с „паромати“. Те не приличат на някогашните банкомати. Представляват кабинки, които са разположени почти на всяка крачка, и са напълно изолирани една от друга. В тях човек може да си поръча така наречените „лични адвайзори“ – малки компютърни системи, пред които клиентът може да разкрие проблема си, да поиска съвет, утеха, оценка. Пуска 10 долара, стартира адвайзора за 30 минути, споделя пред него какво точно го мъчи, след което компютърна програма активира човешки глас с предварително зададени съвети, които са не по-дълги от 4 минути. В паромата човек може да си поръча почти всичко – прегръдка със степени за сила; гушкане за 2, 3, 4 минути; потупване по рамото; дори поздрав за собствения му рожден ден. Високите технологии са така развити, че проектираните ръце за прегръдка съвсем не се отличават от истинските. Те имат същата температура, мекота и сила. За съжаление все още не са измислени заместители на универсалните човешки ценности – възпитание, скромност, учтивост, искреност, и чувства – любов, приятелство, привързаност. Но компютърни специалисти вече работят и над това.

Градът на парите беше създаден през 2019 година, и днес само 70 години по-късно вече има над 40 000 000 жители, като се разраства с всяка изминала секунда. Очаква се след още толкова години цялото население на планетата да се премести тук. Пристъпил веднъж прага му, повече никога не можеш да се върнеш назад. Няма как да не ти хареса, веднъж опознал силата на парите, все повече харесваш увеличаващото им се количество. А тук количеството на парите винаги се увеличава. На входа на града има стражари, които допускат само заселващи се, но не и изселващи се жители. Единственото условие да се живее тук е да обичаш парите повече от всичко, повече от себе си, от принципите си, от близките си. Едно е сигурно – хората тук имат много пари, и въпреки това никога повече няма да могат да си позволят онова, което си позволяват обикновените хора отвъд тези стени.