Слънцето отвори очите ù, а жълтото в средата им заблестя като звезди на ясно небе и озари цялата стая. Отвсякъде си личеше, че момичето беше влюбено! Толкова влюбено, че светът около него беше розов и дори пееше и танцуваше с цялата си красота. Милото, то не виждаше нищо друго наоколо, освен цъфналите дървета, пролетните цветя и разноцветните птички, които весело цвърчаха и разперваха крила към висините. Искаше да бъде като тях и протегна ръцете си, за да прегърне и поздрави света…
Обектът на нейните вълнения обаче, още не знаеше нищо за чувствата ù. Преди да му каже, искаше да сподели радостта си с някого, но не знаеше с кого. Нямаше приятелки. Още като малка играеше с момчетата и не искаше да е глезла като момичетата. Майка й от няколко години беше в чужбина да бере портокали и там си остана. Е, пращаше пари и не я лишаваше от нищо, но често й липсваше и то точно в такива моменти. Баща й пък ги напусна преди десетина години... Не искаше да се съветва с брат си, за да не й се смее. Дв ...