Прибрах се вкъщи, разтоварих целия хорски багаж натрупан през деня. Изтрих грима от очите си, почистих лицето си, показах същността си на огледалото. Олекна ми. Взех си душ, опитах да измия всяка лоша мисъл от главата си и да помисля за себе си, но в ума ми се въртеше само една мисъл – какво ли прави той, как е, какво си мисли в момента? Реших че няма да мисля. Отидох в кухнята и ми се прииска да сготвя нещо – о да нещо вкусно, не даже няколко неща – ето какво ще направя. Нервите ми се успокоиха, отпуснах се и се насладих на готвенето, но отново стоя чакам фурната да си свърши работата и си мисля – хм, дали ще му хареса, доволен ли ще е, искам добре да си почине след работа. Ето, пак наруших обещанието си. Няма да мисля! Ще взема да погледам нещо или ще си измисля още работа, ей така да ме разсея нещо.
Явно нищо няма да помогне. Стоя гледам филма и не виждам и не чувам нищо, само си мисля. Мисля как никой не е виждал лицето ми такова, каквото е в действителност и как имам нужда някой д ...