Отвисоко се види надалеко. А пък когато е мръкнало и навред около тебе гори, чини тн се, че е чак докрай света. И дорде ти стига погледът – пожарища, пожарища. Ех, погина хубавата ни България. Още веднъж. Само дето тоя път ние сами си я подпалихме. Ще може ли отново да възкръсне от пепелта? Ще ни простят ли внуците?
Високо бяхме, та гледахме огъня. На север към Дунава. На изток към морето. На запад към София. На юг към планината. България гореше и тежки, тъмни пушеци заприщваха небето. Пък нейде наблизо встрани от нас проблясваше кръстът на Майката на всички български църкви. Червенееше, че го коваха меден, а не златен, времето на Борис и Симеон и техните елмази и мрамори отдавна беше минало. Сега е турско време. В турско време построи се храм на Светото Възнесение на Сина Божий. И биде вдигнат над вехти, свободни и славни руини на Асеновата и Шишманова патриаршия. На Хисар, хълма старопрестолен и държавен, който някога наричали Царевец или Царевград. А сега как го наричаме? Място на п ...