ХИМИКЪТ
Силно изразеният му косопад в областта на върха на главата го правеше да изглежда като средновекомен мисионер. Само му липсваше традиционната за тези люде кръгла шапчица, която да прикрива или да създава плешивината. Като добавим към това гърбавия нос и подпухналото лице с огромни черни сенки под очите, завършващи с провиснали торбички, трябва да признаем, че човекът изглеждаше отчайващо. Ако кажем, че беше грозен, ще сме прави, но пестеливи: той беше направо отблъскващ.
Преподаваше химия в третото по големина училище в града, в който имаше три училища. Класът му се състоеше от деветима малчугани и три момичета, които го замеряха понякога с разни неща – част от тях еластични, а други неестетични. Всичко беше почти търпимо, докато един ден директорката го извика и го попита:
- Ти с каква киселина мажеш лицето си след бръснене?
Химикът се зачуди. Използвайше автършейф „Тройной”, руска изработка, която можеше да се използва и за смазка на гаечни ключове. Миризмата му беше противна ...