Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в стаята ми, но в душата ми е светло. Защото искам да бъде. Запалил съм една мъничка свещ, едва мъждука... Свещта на спомените.
Та защо понякога хората искат да спрат. Да живеят, имам предвид. Някой поради страдание, други от несподелена любов, трети от огорчение и обида. С третите може да се занимава човек. С третите. Вторите нямат основания. Третите са наранени. Тя е избягала. Красавицата е станала звяр. Може да е кифла. Съвършената ку-ва. Изработена в един единствен екземпляр. Като излят от стомана.
Любовта се ражда от нищо и умира от всичко. Щото, или той смята нея, за крава, дето готви, кърми, пере, и ходи на работа. Тя е слуга, той господарин. Или тя го смята за перманентна жаба. Която кол ...