"[...] Конниците се бяха строили в редици; сребърните върхове на дългите им копия блестяха под хладните утринни лъчи на току изгрялото слънце. Лагерът бе почти събран и само огньовете продължаваха да тлеят, подухвани от лекия ветрец, нижещ се откъм източната пътека. Долината приютяваше прохладни лета и меки зими, а мнозина прекарваха години от живота си по тучната ù, зелена трева, отрупана с цветя в многообразен разкош. Ала уви, в тия тежки дни, изсипали се от Мрака, малцина напускаха домовете и родните си кътчета, за да изживеят няколко чудни нощи сред множество светулки и пеещи щурци.
-Животът отново се е завърнал по тая земя… макар и за кратко. Усеща се във въздуха – рече Тарен, вдишвайки дълбоко. – Усеща се, че Конниците са се завърнали.
-Кои са те? – запита Ханрин – Снощи бе късно и не пожела да ми кажеш.
Двамата стояха на малко възвишение в южния край на долината. Лека мъгла обвиваше гората, а по тревата хладна роса освежаваше утрото. Пред строените конници се извисяваха високи ф ...