Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”

Посветено на Вени...

    И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата ми... и сякаш един-единствен твоят образ ме държи жива, обърква и без друго обърканите ми мисли... и сякаш умирам всеки път, когато те видя да се приближаваш... и сякаш не мога да дишам, когато не ме гледаш в очите... и сякаш светът е сив, когато не се смееш... и сякаш всичко казано за теб е прекалено обикновено, прекалено прозаично и празно... сякаш думите нямат красноречието да опишат твоето безумие... и сякаш аз само стоя и се взирам уморено в ръба на времето, чакайки да те зърна дори само за миг... и сякаш всичките мигове, в които за теб мечтаех нямат никакво значение... и сякаш самотата ми тихо се изпарява в едната-единствена нощ, в която бяхме заедно...

    И сякаш Вечността е прекалено кратка, за да те обичам... и сякаш музиката е прекалено силна, за да чуеш, че те викам... и сякаш сърцето е прекалено изранено, за да знам, че е мое... и сякаш очите са прекалено слепи, за да разбереш, че това съм аз... и сякаш си прекалено уморен, за да опиташ отново... и сякаш не сме достойни да намерим онова, което търсим...

    И сякаш ти направи живота ми цветен... сякаш ти направи от изстиналите пориви огън... и сякаш аз не знам как да ти кажа: „Искам те!”, а думите гърмят в мислите ми... и сякаш ръцете ти никога не спират да ме прегръщат, а всъщност си на другия край на Света... и сякаш си далеч извън мен, а не мога да те прогоня от леглото си... и сякаш всичко спира, когато не държиш ръката ми... и сякаш не мога да вярвам в друго, освен в теб... и сякаш ти си идола, пред когото прекланям светлината и лудостта си... сякаш ти си дрогата, която тече в кръвта ми... и сякаш се нуждая от теб прекалено много, за да те имам...

    И сякаш сянката ти се прокрадва безшумно през куплетите на нашата песен... и сякаш само аз мога да я видя... и сякаш нищо никога не е свършвало... и сякаш аз съм отново цяла... и сякаш отново мога да летя... и сякаш отново не ми е нужен въздух, за да живея... сякаш отново с теб се храня и от теб пия живота си... и сякаш в моето без(д)умие намерих смелост да ти напиша едно последно писмо, което ти никога няма да прочетеш... а сякаш искаш да го направиш...

28.02.2009г., София