Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата ми... и сякаш един-единствен твоят образ ме държи жива, обърква и без друго обърканите ми мисли... и сякаш умирам всеки път, когато те видя да се приближаваш... и сякаш не мога да дишам, когато не ме гледаш в очите... и сякаш светът е сив, когато не се смееш... и сякаш всичко казано за теб е прекалено обикновено, прекалено прозаично и празно... сякаш думите нямат красноречието да опишат твоето безумие... и сякаш аз само стоя и се взирам уморено в ръба на времето, чакайки да те зърна дори само за миг... и сякаш всичките мигове, в които за теб мечтаех нямат никакво значение... и сякаш самотата ми тихо се изпарява в едната-единствена нощ, в която бяхме заедно...
И сякаш Вечността е прекалено кра ...