ХІІ
... - Мира... детето ми...
Елена извика. Някакво далечно усещане за опасност я сграбчи за сърцето.
Тя се обърна към мъжа си.
- Иване, нещо лошо се е случило с Мира... усещам го...
Иван смръщи вежди и се опита да игнорира думите на жена си.
- Стига скъпа, недей да мислиш най-лошото. Нали проверихме болниците, няма я там.
- Ами ако е напуснала града? Взела е колата...
При спомена за снощната буря, след шока от изчезването да дъщеря му, Иван беше започнал да си възвръща самообладанието. Той затвори очи и се съсредоточи.
- Къде може да е отишла?
Отваряйки ги погледът му попадна на една снимка върху скрина. Той скочи и я грабна. На нея бяха Мира и дядо ú седнали на ръба на малко езерце под клоните на величествен бор...
- Хижата! – извика Иван – Мира е в хижата... Обличай се, тръгваме! ...