Докато търсим правописните грешки в живота, изпускаме изречението му.
Всяка мисъл има свое опровержение. Едното е чаша, другото - съдържание. Въпрос на време е и едното, и другото. Има ли смисъл да мислим, ако няма чаша, в която да налеем това?
Чета. Възприемам. Чета. Не възприемам. Обем, лишен от собствен въздух. Но пък хубаво лети. Балон на своето несъвършенство.
Какво означава да избереш? Това е въпрос към дете. Цвят, мирис, коса, машина, влак, танк... Изборът е винаги кръпка към чистотата на детството. И стремеж към нещо друго: възрастта подчинява избора на своята умора и упреква него вместо нея.
Има две неща, които ме тревожат: кое време е - е първият. И вторият: верен ли е часовникът? За часовникаря не се тревожа.
Да обичаш е повече, отколкото си мислиш, че си.
Любовта е до време. А времето е до любов.
Частиците в атома се разделят само тогава, когато хаосът им налага да се съединят.
Никой не пърди без основателна причина, оправдаваща червата. Защо това не оправдава човека?
Ако н ...