Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да ви говоря. Вече нямам нужда думите да изпълват времето ни. Сега пиша това и знам, че нуждата ми да бъда разбрана се е изпарила с времето и е останала самотна някъде там. Сега имам нужда да ви усещам, Мамо, Татко, такива каквито сте... ранени от живота и винаги Мои... не съм избрала да бъда това, което съм... и всичко това, което съм и не съм, лежи точно тук на тези безбройни бели листи и побира цялата ми същност. Да. Аз съм това. И Ви обичам колкото и превзето да звучи от устата на човек, който не понася да бъде слаб и приема обичта за слабост. Знам, че не е късно да направя това. Наречете ме луда, вържете ме... с една от онези бели ризи... но аз пак ще пиша и пак ще ви обичам, за да мога да ...