Интервю с Любовта
- Добър ден. Най- накрая ви открих! А колегите казваха, че не съществувате...
- Съществувам - за тези, които вярват в мен и ме търсят, а за другите - те избират моята другарка - Заблудата.
- А щом като ваша приятелка е заблудата, аз откъде да съм сигурна, че не ме лъжете и вие не сте самата Заблуда?
- Не знам - усмихна се Любовта - проверете сама.
- Добре, кажете ми тогава, защо хората все ви търсят, а когато ви намерят, се оплакват от вас, че са ви пуснали в сърцата си?
- Аз мога да създавам, но и да руша, да пораждам усмивки, но и сълзи, затова не случайно имам двама братя - Щастието и Мъката. Винаги, когато си тръгне единият идва другият, а когато съм с тях, животът ни става по-лек, защото сме заедно. Когато аз съм с брат ми Щастието, забравям Мъката и се възгордявам, така че не ме интересува нищо. Но щом Щастието си тръгне и дойде Мъката, аз чак тогава разбирам, колко хубаво ми е било с него.
Сложна работа!
- Имате интересни разсъждения за Любов!
- Че, какво ми е ...