Иван ритна с яд камъчето, сякаш то беше виновно за всичко, което му се случи. Огледа улицата и пресече. Картината още беше пред очите му, как го сочат с пръст съучениците му и викат „лъжец, лъжец“, а той побягна почервенял от срам и неудобство.
„Как ще вляза в клас утре? - помисли си. - Ще излъжа мама, че съм болен и няма да отида на училище.“
„А вдругиден пак ли ще излъжеш мама? Ами по- следващия?!“
Ванко се огледа. Никой нямаше около него, а гласът беше съвсем ясен. Заслуша се, но повече не чу нищо и се прибра в къщи. Преоблече се. Отвори хладилника и го затвори - не беше гладен. Извади учебниците и тетрадките за следващия ден, но се сети, че ще е болен и прибра всичко в раницата без да учи и пише домашни. Легна на леглото и сложи ръце под главата си. Спомни си колко хубаво започна всичко преди няколко месеца: началото на трети клас в новото училище, новите приятели, новата квартира. Заради ниския наем, майка му вече работеше само на едно място и бяха повече време заедно. Живееха сам ...