22 jul 2014, 23:05

Истината 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
1268 0 10
1 мин за четене
       
Имало едно време една Истина. Тя била мъничка като пшеничено зрънце 
и човекът не можел да я види. Той постоянно я търсил и все не я намирал.
На пътя му се изпречвали много лъжи с маски на истини и той много често
ги обърквал с Истината. Веднъж той бил много близко до нея, но в
бързината
и нетърпението си да я намери, без да иска я подритнал в
калта. После
отново я търсил навсякъде, но не и в калта. Той не вярвал,
че може да я
намери там. Така се минавало времето и човекът все повече
изгубвал надеждата,
че ще открие малката Истина, която толкова много
му трябвала. Веднъж той
неусетно се препънал в една голяма лъжа и
паднал в калта. Опръскал се целият
и всички започнали да му се смеят и
да му се подиграват. И в мига, в който се
почувствал най-нещастен,
най-отчаян и най-тъжен там в калта, съзрял онази
очакваната, обичаната
и малка Истина, която толкова дълго търсил...

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??