Бременната жена била прекрасна... Така ли? Аз що не разбрах?
В първите месеци се отдаваш на неконтролируемо повръщане. (ако имаш късмет, ще си остане така до края) Хапваш и бягаш на тоалетната чиния и после пак, и пак, и пак... Докато накрая осъзнаеш, че е много по-лесно да пренесеш спалнята си в банята. Точно в този период аз реших, че съм анорексичка. При завидния ми ръст достигнах престижните 47 килограма и постоянно ми се виеше свят. Накрая се отказах от храната, защото прецених, че е излишен разход на средства в моя случай. И понеже ми беше за пръв път и за миг не ми е минавало през ум, че тялото ми може да се е превърнало в удобна гарсониера за неподозиран квартирант. Хукнах по разни лекари - диетолози, които още щом ме видеха, започваха да ме убеждават, че трябва да променя хранителните си навици. Но всеки път ми задаваха почти невинно въпроса "съмнение за бременност?"
- Аз? - заливах се от смях, въпреки гейзера, който напираше в дълбините на стомаха ми. - В никакъв случай. Абсу ...