Нощ падна над земята. Всичко беше потънало в дълбок сън. Звезди покриваха небето. Един самотник се разхождаше по тъмната улица, мислейки си за нещо… Той разсъждаваше за живота и превратностите на съдбата. Така замислен, той стигна почти края на улицата. Там го посрещна една девойка и го помоли:
- Добри човече, моля Ви, елате вкъщи да изповядате болния ми баща. Каза ми, че имал много грехове, които трябвало да изповяда, преди да си отиде от този свят. Човекът казал:
- Девойко, аз не мога да свърша тази работа. Не съм духовен учител. Но девойката настоявала, а човекът се съгласил. Отишли в къщата и той се обърнал към болния.
- Е, господине, къде сте сгрешили, че искате да се изповядате. Болният започнал:
- Аз на младини бях много лош човек... Търгувах с разни предмети, които продавах на високи цени. Хората нямаха много пари да купуват стоката ми. Бяха тежки времена. Нямаше хляб за населението, защото имаше война. Моите баща и братя се биха на фронта, а аз като страхливец се криех и обика ...