Пета глава
Колев разгледа вестниците и списанията от сергията на кака Ленче. Избра си един ежедневник, за да го прочете на спокойствие и понечи да се върне обратно.
- Чакай! - спря го възрастната жена и посочи с поглед към павилиончето. Около кръглата зелена пластмасова маса седяха Зоя и Старшината и разговаряха за нещо. Тя се усмихваше свенливо, а той говореше повече, отколкото бяха свикнали да го виждат и чуват. Личеше си, че се вълнува и иска да ѝ обясни нещо много важно.
- Я постой малко при мен да се видим. - добави кака Ленче и смигна съзаклятнически на Колев, който поклати глава, сякаш казвайки:
"Ахааа, разбрах каква е работата." След това се подпря на сергията, загледан в далечината, където лятната мараня вече се беше настанила удобно над железопътните линии, преплитащи се една в друга като спагети.
На спирката спря поредният автобус, от който слязоха още няколко пътници с куфари, сакове, раници и сгънати плажни чадъри. Морето ги викаше при себе си, както правеше всяка година п ...