Из архивите на Чико Чиков
Чико се събуди, протегна се два, три пъти, почеса се под лявата мишница и още на едно място и реши да се замисли. Добре де, то е лесно да кажеш “ще мисля”, ама за какво да мисли, като нито му се мисли, нито пък знае да мисли, а още по-малко му се иска да мисли. "Сложна работа", каза си Чико, обърна се на дясно и понеже снощи беше ял яхния от зрял боб, звучно изпусна напрежението, което го мъчеше цяла нощ. От газовете Чико беше сънувал отново онзи кошмарен сън, дето не му даваше мира толкова години.
В първите години на своето очовечаване, поради криза в селското стопанство, го бяха изпратили в помощ на трудещите се селяни. Беше лято, из къра нямаше жива душа. Всички бяха на на море, на Златните пясъци, в почивната станция на “Трудещите се селяни”. Печеха си задници и предници, къпеха се в морето и хич не ги беше еня за урожая. Бяха чували вица за онзи, дето се женил няколко пъти. Първата била учителка и все казвала “повтори, повтори, повтори”. Човекът не издърж ...