ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усмихвам се, но пак ми е тъжно.
Понеделник:
Цяла сутрин плаках. Сега се чувствам по-добре.
Едва днес забелязах, че цветето в кухнята има две нови листенца. Малки и крехки. Полях го и го изкарах на слънце. Нека подиша и се поглези.
Вторник:
Съседката почина. Вчера говорихме, смяхме се на кучето ù.
Капакът на ковчега е пред блока, изправен на входната врата. Когато го видят, хората го заобикалят страхливо. Отминават го, обръщат се, а в очите им онази човешка тъпота...
Сряда: ...